Представителите на бизнеса предупреждават за неясноти и опасности при новите законови текстове

В периода на задължително двойно обозначаване на цените в евро и лева, който започва на 8 август 2025 г. и ще продължи до 31 декември 2026 г., Народното събрание прие на първо четене промени, забраняващи на търговците да вдигат цените на стоки и услуги, освен ако не докажат наличие на „обективни икономически фактори“. Това съобщиха БТА.

Инициативата е част от подготвителните мерки около въвеждането на еврото в България, които целят да предпазят потребителите от спекулативни увеличения и злоупотреби в преходния период. Законопроектът предвижда, че при всяко „необосновано“ нарастване на цените, контролни органи като Комисията за защита на конкуренцията ще могат да налагат значителни санкции – за първо нарушение глоба от 0,5% от годишния оборот, а при повторно – до 1%.

По време на обсъжданията в парламента най-много спорове възникнаха по въпроса какво точно представляват тези „обективни икономически фактори“. Бизнесът изрази опасения, че формулировката е твърде неясна и поставя фирмите в риск от субективни тълкувания и произволни санкции от страна на контролните органи. „Дефиницията за „необосновано покачване на цените“ подлежи на субективно тълкуване от страна на контролните органи, които на всичко отгоре са със засилени правомощия и могат да налагат огромни санкции. Бизнесът основателно се притеснява, че може да бъде изхвърлен от пазара“, посочва Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, в интервю за bTV.

Станислав Попдончев, заместник-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара, също предупреждава, че разширяването на правомощията на контролните органи и възможността за санкции създава несигурност за бизнеса. Той заяви, че част от промените са необходими, но друга част въвеждат прекомерни ограничения и рискове.

Експерти и представители на икономическите среди подчертават, че механизмът за контрол ще бъде сериозен тест както за институциите, така и за прозрачността на пазара, тъй като за първи път се въвежда толкова централизиран контрол върху обосновката на едно от най-чувствителните пера в семейния бюджет – храните.

В същото време Комисията за защита на конкуренцията, Националната агенция за приходите и други регулатори вече са установили значителни надценки и случаи на спекула при основни храни в периода преди официалното въвеждане на новото законодателство. Това създава допълнителен натиск за търговците и повишава очакванията на обществото за ефективен контрол върху цените.

Противниците на мярката твърдят, че продължителният публичен дебат за предстоящи увеличения допълнително провокира инфлационни очаквания сред гражданите и може дори да ускори част от процесите по изкуствено покачване на цените.

Законодателят оставя възможността за допълнително уточняване на дефинициите и стандартите, по които ще бъдат оценявани обосновките на ценовите промени, като дебатът по темата ще продължи и при второто четене на текстовете.