Една от най-тъжните гледки из селата са пустеещите земи. Нивите, които преди години се обработваха и нямаше празно местенце, днес са буренясали, казва Сабри Кавазов от ардинското село Жълтуша пред 24rodopi.com

“Преди всичко беше на ръка и се сееше, ореше се с волове, магарета, дървени рала. После направихме железни и се обработваше всичко, цялата земя около селото, а сега е опустяло. Останаха само дворовете, но и те ще опустеят, защото останаха само стари хора. Младите изчезнаха от държавата, не само от селата“, казва с огорчение Сабри.

Изключение не прави и неговото семейство.

„И аз имам внуци, дъщери, зетьове в чужбина. Защото дойде хубавата демокрация, обаче не за всички, само за единици хора“, добавя възрастният мъж.

Тютюнът и картофите са били основен поминък за препитание в този район, но вече не са.

„Обаче сега не е така. Миналата година имаше двама-трима дето работеха тютюн. Тази година се отказаха и те. Картофи пък вадехме преди години, изкупуваха ги на висока цена, но това беше по бай Тошово време“, си спомня Сабри.

Тогава всяко семейство в Жълтуша е обработвало десетки декари с картофи.

“Преди се сееше много. Аз съм вадил по 3 до 4 тона картофи сам. Разбира се обработвал съм земята с добитък. Сега вадим до 200 – 300 кг., но не продаваме, защото няма сметка. Аз, за да ги закарам до Кърджали, трябва да сложа 20 лв. гориво, или пък ни ги искат за по 20-30 стотинки килограма - нямаме сметка“, твърди възрастният мъж. Той има свое предположение относно за изкупната цена: „Като гледаме другите цени как растат нагоре, килограм картофи не трябва да е под 1 лв. Може ли една газирана вода от 500 мл. да е 80 стотинки, а те ни искат кило картофи за 30 стотинки“, отсича родопчанинът, според когото спасение за поминъка няма, няма и да има…