Липсата на дарения тласка духовниците към финансовите пазари

Японските будистки монаси все по-често се обръщат към световните финансови пазари, за да спасят вековните си храмове от разруха, съобщава Инвестор.бг, цитирайки агенция Bloomberg. Застаряващото население, намалелите приходи след пандемията и растящата инфлация принуждават духовниците в Страната на изгряващото слънце да търсят нестандартни решения за оцеляване, заменяйки традиционните дарения с портфейли от държавни ценни книжа и корпоративни акции.

От молитви към печеливши портфейли

Кукио Йонета, пето поколение будистки свещеник в малък град на остров Хокайдо, се сблъсква с непосилни разходи за поддръжка на своя вековен храм „Конго-джи“. Вместо да разчита на енориашите си, които нямат възможност да отделят средства, той избира немислим за предшествениците си път – започва да инвестира вече събраните дарения.

Ходът се оказва успешен. За две години портфейлът му, съставен от американски държавни ценни книжа, японски инвестиционни фондове за недвижими имоти и акции на гиганти като BYD и Hyundai Motor, му носи годишна възвръщаемост от 10 процента. Тази печалба покрива част от необходимите 25 милиона йени (около 150 000 евро) за ремонти и дори му позволява да разшири първоначалния строителен план.

Йонета не е случаен играч на борсата – преди да поеме храма от баща си през 2018 година и да премине обучение за монах, той е работил в отдела за продажби на дребно на Daiwa Securities Group.

„Много съм благодарен, че инвестициите се представиха добре“, споделя 46-годишният свещеник. „С намаляването на погребалния бизнес все повече храмове ще установят, че не могат просто да разчитат на дарения, за да покриват нуждите си от финансиране, те ще трябва да натрупат резерви и да инвестират тези средства.“

Демографска и финансова криза

Според данните на Bloomberg, будисткото население в Япония е намаляло с около 14 процента през последните две десетилетия. По-възрастните последователи си отиват, а младите поколения в големите градове губят връзка с религиозните практики. Това удря тежко по финансите на светилищата.

Допитване от 2021 година сред 7000 храма на една от най-големите будистки групи – Джодо Шиншу Хонгванджи-ха, показва, че около половината от тях печелят под 4 милиона йени (близо 25 000 евро) на година. Положението е най-драматично в селските райони, където един монах често се грижи за няколко храма и едновременно с това работи като учител или държавен служител, за да се издържа.

Традиционно погребенията и поддръжката на гробовете са били основен източник на доходи. По време на пандемията обаче хората започват да харчат значително по-малко за ритуали, а инфлацията допълнително свива бюджетите на домакинствата.

Моралната дилема и цената на оцеляването

Навлизането във финансовия свят поставя сериозна морална дилема пред монасите, чиито религиозни принципи повеляват потискане на алчността.

В храма „Даян-джи“ в префектура Нара по-голямата част от активите се държат в брой, но около 10 процента вече са пренасочени към застрахователни продукти в чуждестранна валута, носещи по-висока доходност. Заместник-свещеникът Юшо Коно определя инвестиционния им стил като „изцяло дефанзивен“, за да не влиза в конфликт с ученията.

„В нашата позиция има вътрешно противоречие“, признава Коно. „По принцип монасите не би трябвало да участват в дейности, генериращи печалба. Но ако не действаме сега, храмът може да спре да съществува.“

Промяната в нагласите е продиктувана и от общата икономическа картина в страната, където инфлацията нарушава социални практики, градени през десетилетия на дефлация. Кризата с разходите за живот се превръща в основен политически проблем, сриващ рейтинга на премиера Санае Такаичи, отбелязват от Bloomberg.

Облигации вместо пасивни пари

Цуйоши Кавата, старши изследовател в SMBC Nikko Securities, смята, че религиозните организации нямат друг избор. „Когато общият пазар се свива, повишаването на цените не е лесен вариант. Вероятно вече не е вариант и да се оставят парите пасивни. Те биха искали да използват всички възможни средства, за да увеличат приходите си, дори и само малко“, обяснява анализаторът.

За някои храмове пазарите носят лоши спомени – през 2013 година сектата Коясан Шингон-шу претърпява сериозни загуби от структурирани облигации. Днес обаче краят на политиката на нулеви лихви привлича отново избягващите риска монаси. Сектата Сото-шу, управляваща 15 000 храма, вече инвестира част от управляваните си 13 милиона йени (около 80 000 евро) в японски държавни облигации и дългови ценни книжа на Японската агенция за международно сътрудничество (JICA).

По данни на Японската централна банка, неправителствените организации, включително училища и религиозни институции, притежават корпоративни облигации на стойност около 5 трилиона йени (над 31 милиарда евро) – двойно повече спрямо 2023 година.

В опит да подсигури бъдещето, свещеникът Йонета в Хокайдо вече организира инвестиционни семинари за вярващите, изграждайки мрежа за подкрепа. „Дните, когато храмовете и техните свещеници се радваха на привилегирован статут, напълно отминаха. Начинът, по който те планират финансите си и управляват активите си, се превръща в проблем, който просто не можем да си позволим да пренебрегнем“, категоричен е той.