АИКБ алармира за рекорден дефицит и остра липса на кадри

Честите извънредни парламентарни избори сриват ефективността на държавния апарат до критичния минимум. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев пред Радио "Фокус", предаде едноименната агенция. Експертът отправи остри критики към водената до момента фискална политика и начерта мрачна картина за демографското бъдеще на страната, като призова за спешни и непопулярни мерки.

Вредата от непрекъснатите вотове

Според бизнеса политическата нестабилност има конкретна цена и тя се измерва в пълна парализа на институциите. Председателят на АИКБ изчисли математически загубите от липсата на редовно управление през последните години.

"Най-накрая има условия за връщане на модела, който беше в по-далечното минало – от 1997 до 2009 година. За тези 12 години имахме три правителства, които изкараха пълен четиригодишен мандат. Това е много важно", коментира Велев.

Той поясни, че при стандартен четиригодишен цикъл коефициентът на полезно действие на държавата е седем осми, тъй като администрацията блокира половин година преди и след вота. "Ако всяка година има избори, става една осма – и всъщност с такъв коефициент на полезно действие не могат да се решават проблемите; те се задълбочават и се натрупват", категоричен бе председателят на АИКБ.

Бюджетна вакханалия и гръцки сценарий

Особено остра критика работодателската организация отправя към харчовете на държавната хазна. Думите на Велев идват на фона на тревожната статистика от Министерството на финансите, според която само за първото тримесечие на 2026 година държавата е натрупала рекорден дефицит от 1,5 милиарда евро – най-високият показател за последното десетилетие.

"Бюджетът вече е извън всякакви граници. Ние практически сме в свръхдефицит, което ще се разбере по-късно. И трябва да се предприемат непопулярни мерки", предупреди икономистът. Според него, ако спешно не бъде сложен край на "тази бюджетна вакханалия от последните години", България рискува да повтори гръцката криза отпреди 15 години.

Велев отбеляза, че макар страната ни временно да се е изравнила с Гърция по паритет на покупателната способност, това се дължи на досегашната ни благоразумна политика, докато съседите ни са катастрофирали именно заради безразборно харчене на заеми в нереформирани системи. "Ето че ние сме тръгнали по този път – тоест за известно време това дава по-висок, макар и мним, прираст на икономиката и на стандарта на живот, а след това завършва с катастрофа", подчерта анализаторът.

Очаквания към победителите в изборите

Два дни след като формацията на Румен Радев "Прогресивна България" спечели предсрочните парламентарни избори, бизнесът ясно заяви очакванията си към новите управляващи за връщане към финансова дисциплина.

"В програмата на „Прогресивна България“ ние виждаме такава задача за бюджетна консолидация – за връщане към балансирани бюджети, които да следват икономическия цикъл, т.е. при растеж да се трупат резерви, а при спад и криза да се използват тези резерви", посочи Велев, като допълни, че към днешна дата резервите на държавата са напълно изхарчени.

Демографската криза пренаписва правилата

Като втори колосален проблем пред икономиката АИКБ изтъква демографската катастрофа. Липсата на работна ръка е толкова остра, че налага пълна промяна във философията на инвестиране.

"Ние имаме недостиг на човешки ресурси за икономиката, затова сигнализираме много отдавна. И всъщност е крайно време да спрем да говорим колко е хубаво да се разкриват нови работни места и по това да се оценява един инвестиционен проект", обясни председателят на работодателската организация. Той очерта новата реалност на пазара на труда: "Всъщност инвестиционният проект трябва да се оценява по това дали закрива работни места, а не дали открива, защото няма работници". Стратегията за оцеляване на българската индустрия, според Велев, е да произвежда повече с все по-малко хора чрез мащабна автоматизация и оптимизация на процесите.