За 30 години 24 министри се упражняваха на тема „здравеопазване“ и, в резултат – народът все по-болен ходи и все по-необслужен здравно.

От справката по-долу е видно, че най-много и „най-сполучливи“ са кадровите размествания по времето на кабинетите Борисов 1, 2 и 3 (2009-2017 г., с известни прекъсвания по времето на Орешарски и служебните правителства). А култова и почти историческа ще остане репликата на Бойко Борисов за това къде е намерил поредния си здравен министър Ана-Мария Борисова – на един разклон…

В нормалните държави, каквато би трябвало да сме и ние (ако не друго, поне сме член на ЕС), един управленски мандат продължава 4 години. У нас министрите на здравеопазването практически се сменят средно всяка година. Във въпросната си една година мандат всеки министър първо има 3 месеца да се ориентира къде е попаднал, после 3 месеца за кадрови размествания, още 3 месеца, за да отмени решения и заповеди на предшественика си, и 3 месеца, за да придвижи поредните зулуми в системата и да я дообърка максимално. Така неусетно е минала една година и идва ред да бъде сменен.

И така вече 30 години… А резултатите са видими:

Системата на здравеопазване е хронично недофинансирана;

Лекарите са превърнати в търговци;

Липсват кадри (хиляди лекари и медицинско страни напуснаха страната);

Липсва съвременно оборудване;

Спешната помощ е в тотален колапс;

Пациенти умират по тротоарите, други пък бият лекари…

Докога ще я караме така, господа и дами, управляващи и опозиция?

Как за толкова години нито един здравен министър не успя да превърне здравеопазването в управленски приоритет и да издейства нужните финансови средства за системата?

Защо не се намери здравен министър, който да потърси практически откраднатите от бюджета на НЗОК 1,5 млрд. лв.*?

Защо години наред не се решава проблемът с несъбираемите по 1 млрд. лв. годишно здравни осигуровки?

Защо продължава да липсва политика за управление на кадрите в системата на здравеопазването, а с лека ръка ще помахваме на „Терминал 2“ на заминаващите си от страната ни лекари и медицински сестри?

Докога всеки пореден министър ще прокарва собствено лобистко нормотворчество (наредби, решения, постановления, заповеди и пр.), което идващият след него министър или пък съдът ще отменят и системата ще се дообърква?

Докога болниците ще са търговски дружества и ще никнат като гъби, без срещу това да предоставят адекватна здравна услуга на населението? Впрочем, докато частните болници се множат, държавните и най-вече общинските лечебни заведения загиват и цели региони остават без адекватно здравно обслужване.

До политическите промени през 1989 г. системата на здравеопазване се управляваща от 150 работещи в Министерството на здравеопазването. Днес в същото това министерство работят повече от 450 души, отделно си имаме Здравна каса с над 3000 души персонал, пръснат из цялата страна. Администрация, администрация, администрация… Скъпо струваща на данъкоплатеца администрация, която повече пречи, отколкото да помага за по-качественото здравно обслужване на населението. До 1989 г. имаше училищно здравеопазване, правеха се редовни профилактични прегледи, ваксинации и пр., нямаше здравно необслужен човек, а линейките пристигаха най-късно на десетата минута. Днес изобщо не можем и да мечтаем за подобно нещо. Днес трябва да сме благодарни, ако изобщо ни поставят правилна диагноза и изобщо получим някакво минимално лекарско внимание. Защото лекарите са превърнати в чиновници и търговци, затова нямат време да си спомнят за своята Хипократова клетва.

Тези дни ще чуем името на поредния, 25-и министър на здравеопазването за 30 години. Дай Боже, този министър да се задържи повече от година и наистина да предприеме действия, които поне малко да отлепят здравната система от дъното!  И, дай Боже, да доживеем времето, когато няма да ни се налага да разчитаме на самолечение и врачки, а на истинско здравно обслужване, за каквото повечето от нас съвестно си плащат! Дай Боже, да не е далече времето, когато ще разберем на практика за какво си внасяме здравните осигуровки! Защото към днешна дата това никак не е ясно… Не е ясно и какво се случва и предстои да се случва в здравната ни система. От всичко това страдаме всички ние – данъкоплатците, пациентите…

Повече от обидно е! Всъщност – престъпно е!

Министри на здравеопазването в периода 1987-2017 г.:

*Изчезналите пари бяха натрупани в касата след увеличението на здравната вноска с 2% през 2009 г. Първоначално се планираше те да бъдат насочени за втори стълб на здравното осигуряване с частни каси, но след като такива не се появиха, крупната сума отиде като резерв в НЗОК. През 2010 г. обаче по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков събраните средства бяха прехвърлени от бюджета на здравната каса към държавната хазна.

Автор Ани Алашка