Над 300 000 възрастни у нас продължават да работят, като основният мотив за повечето от тях е финансовата необходимост

Около 16,7% от пенсионерите в България продължават да работят, като основната причина за това са ниските доходи. По данни на Евростат за 2023 г., над 300 000 възрастни у нас остават на пазара на труда дори след пенсионирането си, тъй като пенсиите им не са достатъчни, за да покрият разходите им за живот.

Финансовата необходимост е водещ фактор

Според статистиката 53,6% от работещите пенсионери в България заявяват, че са принудени да продължат трудовата си дейност, защото парите от пенсията им не стигат. Това поставя страната ни на второ място в ЕС по този показател, след Румъния, където делът на работещите пенсионери по финансови причини е 54,3%, отбелязва "Телеграф".

В същото време, в редица скандинавски и западноевропейски страни като Норвегия, Дания и Нидерландия, основният мотив за продължаване на трудовия живот след пенсиониране е не финансовата необходимост, а желанието да останат активни и привързаността към професията. В Норвегия например над 60% от работещите пенсионери остават на работа, защото обичат това, което правят.

Разлика с останалите страни от ЕС

В България обаче, само 22% от работещите пенсионери остават на работа поради любов към професията, а 8,9% посочват като причина желанието да бъдат активни и социално ангажирани. За сравнение, в Гърция и Румъния делът на работещите пенсионери е значително по-нисък - съответно 4,2% и 1,7%.

Мъжете по-често остават на работа

Разпределението по пол показва, че мъжете са по-склонни да останат на работа след пенсиониране. Според статистиката 18,5% от тях продължават да работят, докато при жените този дял е 15,4%.

Допълнителен доход чрез преизчисление на пенсията

Работещите пенсионери в България получават и друг бонус освен заплатата - възможност за служебно преизчисляване на пенсията им на база натрупания допълнителен трудов стаж. Според НОИ през 2023 г. пенсиите на 336 000 работещи пенсионери бяха преизчислени, а през 2024 г. броят им достигна 350 000.

За някои пенсионери тази корекция води до увеличение на месечната пенсия с 200-300 лева, но за други ефектът е минимален, особено ако новият изчислен размер на пенсията остава под гарантирания минимален праг.

Трудова активност и бъдещи тенденции

Макар и делът на работещите пенсионери у нас да е над средния за ЕС (13%), България се нарежда сред страните, където финансовите затруднения са основният двигател за продължаваща трудова заетост в напреднала възраст. Очаква се тенденцията да се запази и в следващите години, тъй като пенсиите остават ниски, а инфлацията продължава да оказва натиск върху доходите на възрастните хора.