“Сега е време да тъгуваме, но и да помислим за живите. Затова ще събера само семейството си да си пожелаем здраве”, каза министърът на културата в оставка Вежди Рашидов в навечерието на 65-ия си рожден ден.

В рамките на няколко дни Рашидов откри три свои изложби, които подари на своите приятели - една с ученически и студентски рисунки и две акварелни.

“Акварелът е трудна техника. Работи се с вода, а знаете, че водата е стихия. Акварелът е една малка цветна стихия и затова рисуването ми доставяше такова удоволствие - да контролираш стихията и да потопиш светлината във водата. Този пробуден цвят, тази светлина, която влезе в акварелите ми, изненада дори и мен”, казва художникът, който обаче признава, че се връща към първата си любов - скулптурата.

- Министър Рашидов, честит рожден ден! Искрени пожелания за здраве и спокойствие! (Интервюто е правено на 14 декември - б.а.)

Ранен скулптурен портрет на Рашидов

- Благодаря ви.

Още един негов автопортрет в бронз

- Имате ли свой топ 10 на успехи (или на провали) за тези 65 години?

Автопортрет от ученическите години на бъдещия министър

- Не топ 10, а ще оставя след себе си един скромен каталог от много по 10 направени неща, които има как да бъдат и видени, и усетени на допир. Достатъчно е човек да има сетива и очи за това. А за провалите? То те съпътстват човека до края на живота му. Защото без провалите няма как да остойностим успехите.

С бившия директор на Лувъра Анри Лоарет (в средата), с който подписаха първия договор за гостуването на България в световния музей.

- Какво “внесохте” и какво ще “изнесете” от вашия кабинет в министерството на културата?

На откриването на последната си изложба "Един акварелен период" в галерия "Арте"

- Онова, което и преди, и сега е единственото, което съм си позволил да внеса в кабинета си от вкъщи, са десетина картини на художници, които обичам да гледам. Ако трябва да иронизирам себе си, то би прозвучало така: внесох усмивката си, а излязох с хапчета.

- Възможно ли е този период да ви даде идеи за творчество?

- Надали този период може да се определи като стимул в творчеството. Онова, което се случи, е, че не можех да се отдавам както преди на работата в ателието си, защото ми

липсваше

пълноценно

време за

творчество

- Министър - художник - къде е линията и къде преливането...

- Да бъдеш министър, е временно явление, отдадено не на себе си, а на обществото, а да бъдеш художник, е съдба и начин на живот. Така че няма линия и няма преливане.

- Останаха ли ви приятели, или си имате и нови?

- Да, останаха ми прекрасни приятели, и то не малко. И не само хора, от които не съм разочарован, а и всички изпитания дори заздравиха отношенията ни. А друга част отпаднаха от листата на приятелството, не издържаха на промените и така се загуби химията между нас. Имаше и една малка прослойка на предатели и друга прослойка на бездарието, което беше агресивно. За радост и съжаление, това е част от живота. А новите приятелства са винаги добре дошли, нека и те да се наредят на опашката за изпитания на приятелството.

- Какво са искали от вас като министър?

- От един министър се иска всичко -

добра дума,

афиширане,

главата му, а

основно - пари

- А какво сте искали вие от себе си?

- Аз от себе си исках да имам волята да докажа, че мога да направя това, което мнозина други е трябвало да направят. А напоследък от себе си за себе си искам единствено здраве.

- Спомнете си 5 срещи, които не бихте искали да пропуснете.

- Не бих могъл да се конкретизирам в пет срещи. Имах много срещи с много интересни хора и слава богу, благодарение на тях се случваха добрите неща за българската култура. Всичко, което е било полезно за духовността и държавата, съм се старал да не го пропусна.

- Не е ли тъжно, когато човек бута като Сизиф една кауза към върха, а тя не само се плъзва обратно, но и на Сизиф не му е дадена възможност да опита отново да стигне върха?

- Нека да ви дам един пример как човек може да изпита и болка, и душевно недоволство, омерзение и отвращение. То е, когато си положил огромни усилия да изведеш българската култура на най-високите световни пиедестали и подиуми, когато си направил почти невъзможното за собствената си страна, а в същото време да те оплюват безобразно хора, които дори едно дърво не са посадили. Е, няма друго нещо, което така силно да демотивира човек -

когато един

голям успех бъде

покрит с помия

- Ще имаме ли отново акция “България в Лувъра”?

- Да. България има ново петгодишно споразумение със световния музей, а изложбата “Епопея на тракийските царе” вече е пожелана от Националния археологически музей на Мадрид.

- Кои са най-лошите ви страхове?

- Бих се притеснявал, ако следващите ми колеги не продължат приемствеността, а вече имаме примери. При готови евросредства ларгото беше обвито в найлони, а новият музей “Квадрат 500” беше заключен и това върна работата по него назад и струваше доста пари. Такъв тип поведение е обидно за културата. Затова всяка приемственост би била полезна за бъдещето.

- Направихте изложба с ранните си рисунки. За кой Вежди си спомнихте чрез тях? А после с последните си акварели. В тях кой сте?

- Скоро гледах един документален филм от моите младини. Изненадата ми беше голяма, защото нямаше голяма промяна в това, което съм мислил като и млад, и сега. А ранните ми рисунки ме върнаха към младостта. Тя винаги в спомените на един човек е прекрасна. Акварелите са мой експеримент през малкото ми свободно време, в което ми носеха усещането за космос, пространство и безкрайност.

- Казахте, че се връщате към любимото занимание - скулптурата. Ваяте “Гергьовден”... Има ли в това нещо от идеята за жертвоприношението?

- Жертвоприношението е най-старият езически ритуал на милосърдие. Жертва се принася в името на здравето.А всеки човек има основание да вярва в бъдещето, в живота си и силно да желае да е здрав. Именно този ритуал е силен знак за това.

(“Някъде се писа, че слагам точка на акварела. Не, просто няма вече да правя самостоятелни изяви с тази техника. Отново влизам в скулптурното ателие”, уточни Вежди Рашидов. Заради заболяването на гърлото лекарите категорично му забранили да работи там, защото може да вдиша бронзов прах, в работата се прилага аргон, различни окиси, киселини. Но сега диагнозата е, че е здрав и отново може да се върне към призванието си. Но през “акварелния период” на Вежди Рашидов видяхме как най-обикновени листа, ваза, цвете, дърво, плодове са обект на съзерцание и вдъхновение, как искрено го радват и вълнуват. С тази изложба Вежди ни напомня за красотата, която всеки ден е пред очите ни и която много често пропускаме забързани в ежедневието си, твърдят ценители - б.а.)

- На кого бихте искали да напишете писмо - на Ван Гог, на Гауди, на Пикасо, на Шагал...

- Ван Гог вече е свършил тази работа. Не е нужно човек да се повтаря. А всички останали са изключителни световни автори, към които имам само респект и уважение.

- Синът ви е в чужбина, вие претърпяхте загуби, имали сте и имате възможност да живеете зад граница. Какво ви спира? Докога...

- Синът ми е в чужбина не за друго, а затова, че години наред всяка вечер с агресивността си едни хора се опитваха в едно тв пространство да окарикатурят моя портрет и така

причиняваха

всяка вечер

страдание на

моите внучки

Това принуди семейството на моя син да потърси спокойно място за тях, за да растат като щастливи, достойни хора. И да плащат данъци в друга държава - там, където такива агресивни инфантили няма.

- Каква е мъдростта на страданието?

- Страданието е повод за помъдряване. Но за да си мъдър, не е задължително да страдаш. При такава ситуация, през която аз преминах (лечение от злокачествено заболяване, което приключи благополучно - б.а.) човек прави рекапитулация на всичко, което е било досега. Изцяло се променя философията за живота. Като човек, който опозна страха, и то основния, житейския страх, считам, че няма място за по-мрачни мисли. Остана място единствено и само за слънчеви и добри намерения и идеи. В живота лошото преобладава, но много бързо се забравя след смъртта. Онова, което остава и има значение за историята, за бъдещето, са единствено реализираните добри идеи.

- Каква искате да бъде за вас 2017 г. - обикновено в навечерието на новата година човек дава някакви обещания поне пред себе си...

- От 2016-а нататък колкото Господ ми е отредил, искам да виждам слънцето, семейството си, приятелите си. А за обещанията? Дал съм си обещание да подминавам с насмешка безплодната агресивна посредственост и ще удържа на това. Обещах си да бъда по-спокоен, по-балансиран, но в никакъв случай няма да спра да бъда откровен. Това е моята природа, така живях досега, така живея сега, надявам се и така да умра.

- Празнично ли ви е... питам ви в тъжни времена, но все пак... Ще се роди нещо ново? Дали ще е красиво?

- Всичко тъжно в нашия живот си го правим самите ние. Безплодието, глупостта и неадекватността раждат тъжните времена. Въпреки тях се раждат и ще се раждат нови неща, и то добри и красиви. Неща, които и слепите ги виждат дори, а душевно слепите никога няма да ги видят.

Да, животът е красив.