Руският президент обяви, че Москва разполага с достатъчно сили за постигане на целите си без ядрен арсенал

Ядрената реторика и заплахи

„Те искаха да ни провокират, да ни накарат да се подхлъзнем. Нямаше нужда да се използват (ядрени) оръжия. И се надявам, че няма да има", заяви руският президент Владимир Путин в интервю за телевизия „Россия 1". С тези думи той за пореден път коментира възможността за употреба на ядрено оръжие в конфликта с Украйна.

Руският лидер подчерта, че страната му разполага с достатъчно военни средства, за да постигне целите си и да доведе войната до „логичен край с резултата, от който се нуждае Русия". Той категорично отказа да отстъпи от исканията си за запазване на контрола върху окупираните украински територии.

Краткотрайно примирие и продължаващи сражения

В навечерието на 9 май – Деня на победата, Москва обяви тридневно примирие, за да осигури провеждането на традиционния военен парад в руската столица. Същевременно Кремъл отхвърли предложението за по-дълго, 30-дневно прекратяване на огъня, отправено от международни посредници.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че спазването на краткото примирие щяло да покаже дали Киев е готов за „истински мир". Междувременно боевете в източните украински територии продължават с висока интензивност, въпреки призивите на украинския президент Володимир Зеленски за справедлив и траен мир.

Познатата реторика за Крим и Донбас

В документален филм, посветен на 25-годишнината от управлението му, Путин отново защити анексията на Крим през 2014 година, определяйки я като „правилно решение". Според руския президент, страната му е била „принудена" да действа заради отказа на Украйна да търси мирно решение на конфликта в Донбас.

„Искрено се стремяхме да разрешим въпроса с Донбас с мирни средства, но се оказа, че другата страна мислеше и действаше по различен начин", добави руският лидер, представяйки войната като „принудителна мярка", а не планирана агресия.

Перспективи за мирни преговори

На международно ниво, вниманието се насочва към възможен нов мирен план, предложен от екипа на Доналд Тръмп. Предложението включва замразяване на фронтовата линия и евентуално признаване на Крим като руска територия от САЩ, но не и от Украйна – идея, която Киев категорично отхвърля.

Международни експерти предупреждават, че истински мир през 2025 година остава малко вероятен, а евентуално примирие може да се окаже нестабилно и да доведе до нови сблъсъци.

Putin says he’s constantly thinking about a successor — but insists “the final choice will be up to the Russian people.”

“Anyone without the trust of the people is unlikely to achieve anything serious,” he told Kremlin journalist Zarubin. pic.twitter.com/msmNW54Lwp

— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) May 4, 2025

Хуманитарната цена на конфликта

Три години след началото на руската инвазия, хуманитарната ситуация в Украйна остава критична. По данни на ООН, над 12 000 цивилни са загинали, а броят на ранените продължава да расте с всеки изминал месец.

В края на 2024 година беше осъществена размяна на военнопленници между двете страни – рядък момент на сътрудничество в рамките на все по-ожесточаващия се конфликт.

Докато руското ръководство продължава да настоява, че войната е „принудителна мярка", а западните лидери я определят като имперска агресия, перспективите за траен мир остават неясни. Ядрената заплаха, макар и отричана от Кремъл, продължава да бъде част от реториката и опасенията на международната общност.