Застраховките за петролните танкери скочиха десетократно

Застрахователните премии за танкерите, които доставят суров петрол за рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, са поскъпнали над 10 пъти и вече достигат до 2,5 милиона долара на курс. Това се случва на фона на нова вълна от нападения с морски и въздушни дронове срещу търговски плавателни съдове в изключителната икономическа зона на България през последните две седмици, стана ясно от анализа на международния анализатор и член-кореспондент професор Владимир Чуков в студиото на предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио „Фокус“ с водещ Цоня Събчева. Само от началото на годината в плавателната част на Черно море с дронове са ударени над 200 търговски кораба, което предизвиква остра криза в корабоплаването и принуждава капитаните да се движат много по-близо до брега.

Удар по продоволствието и паралелът с Ормузкия проток

Очакваният отлив на скъпи плавателни съдове със западни инвестиции и реномирани застрахователи превръща Черно море в огледало на кризата в Близкия изток. Професор Владимир Чуков посочи пред водещата в ефира на радиото, че и двете водни артерии вече са заложници на големи военни конфликти, чийто край не се вижда скоро.

„Някои от експертите по Близкия изток в интервюта за наши медии признаха, че това, което се случва в нашето море, наистина оприличават на случващото се в Ормузкия проток със своята специфика в Черно море – нападения, ескалация на нападенията от двете страни, респективно вдигане на застраховките, респективно изчезването на скъпоструващите кораби, но също така и оскъпяването на стоки и услуги по линия на съответно пробив в продоволствената сигурност и респективно в много важния бранш за строителството“, коментира Владимир Чуков в студиото на Радио „Фокус“.

Според анализатора основната разлика между двете горещи точки е в сектора, който понася прякото поражение. Докато в Близкия изток под прицел е енергетиката, в нашия регион ударите засягат прехраната и доставките на суровини.

„Тоест, ако в Ормузкия проток всъщност се атакува енергийната сигурност, тук при нас това е продоволствената сигурност. Искам да припомня, че от Русия и Украйна практически се гарантира продоволствието, това е най-вече зърното, зърнените култури, торовете – практически за една трета или може би половината от Африка. Нещо, което се видя още през 2022 година, когато избухнаха военните действия“, заяви гостът в предаването.

Той припомни, че още в началото на войната специална делегация от арабските и африканските държави, водена от египетския министър на външните работи, е посетила двете воюващи столици с молба военните действия да приключат. Прекъсването на доставките тогава е предизвикало верига от фалити на фермери в Египет и други страни, като е ускорило принудителната урбанизация, след като хиляди хора са напуснали селата си поради липса на препитание. По думите на експерта всяко прекъсване на логистичните вериги променя начина на живот в цели държави, включително и в България.

Тясната ивица от 12 мили и планът на Реджеп Тайип Ердоган

Прогнозите за сигурността в Черно море остават песимистични, въпреки че в периода от 2024 до 2026 година корабоплаването е функционирало чрез негласно разбирателство между воюващите страни.

„Русия използваше източния коридор, тоест тръгвайки от Новоросийск, край бреговете на Южна Осетия, грузинското морско пространство и вече оттам нататък, покрай турското, стигайки до Истанбул, докато украинците пътуват покрай нашето крайбрежие, румънското крайбрежие“, обясни професор Владимир Чуков.

След телефонен разговор между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и руския държавен глава Владимир Путин, проведен по инициатива на Анкара, се търси възможност този режим да бъде официализиран, за да спрат взаимните атаки. Анализаторът направи директна съпоставка със защитните маршрути в Персийския залив.

„Ако в Ормузкия проток се очерта един омански коридор, този, който е близо до бреговете на Оман и е широк 7 мили, то същите функции изпълняват тези 12 мили, които са териториалните води на Турция, на България и на Румъния, само че от западната страна. И защо се получиха тези атаки? Защото просто в един момент има ужасно много кораби и се оказа много тясна тази ивица от 12 мили. В момента, в който те се отделят от 12-те мили, веднага започват атаките. Това е всъщност идеята на Ердоган“, посочи Владимир Чуков в ефира на радиото.

Според него е трудно да се прогнозира дали турският лидер ще убеди Москва и Киев, въпреки сериозното предложение и заявената съюзническа подкрепа за България чрез системи за борба с дронове, засилено наблюдение и активизиране на противоминната дейност на трите държави от НАТО в Черно море.

Иранските заплахи, цената на петрола и изборите в САЩ

В разговора беше засегнато и разширяването на близкоизточния конфликт към Европа. Водещата Цоня Събчева припомни, че САЩ и съюзниците им, сред които Великобритания, Австралия, Канада, Франция, Германия и България, отправиха предупреждение към Техеран да се въздържа от враждебни действия. Поводът е изявлението на британския премиер Анди Бърнам, че предполагаемият план за нападение срещу авиобазата на Кралските военновъздушни сили „Феърфорд“ във Великобритания много вероятно е бил координиран в Иран и почти сигурно е ръководен от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.

Професор Владимир Чуков отбеляза, че България вече е попадала във фокуса на ирански представители и медии покрай кризата с американските самолети-танкери, когато от иранска страна открито са били посочени Кипър, България и Великобритания. Според него неназовани ирански ръководители са заявили, че няма да допуснат цената на петрола да падне под 110 долара за барел до междинните избори в САЩ на 3 ноември. За целта се използват балистични ракети, дронове, субверсивни действия и хибридни заплахи.

Само за последните 10 дни в Ормузкия проток са регистрирани нападения срещу 12 танкера, като само в неделя са били атакувани 6 плавателни съда. Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви перспектива за споразумение и фючърсите на петрола спаднат с 1 до 2%, веднага следва активизиране на стрелбата в протока, както и удари от страна на хутите и иракските шиитски групировки. Така Иран поставя морския трафик в своеобразно менгеме между Ормузкия проток и протока Баб ел-Мандеб.

„Така че в момента все едно наблюдаваме състезание на двама колоездачи, които са насочени по хронометър. Кой ще стигне първи? Дали Иран ще фалира, нещо, което наистина много от изследователите, експертите не предполагат това да стане до началото на частичните избори, или обратното – иранците ще успеят да задържат, ето днеска 106 долара за барел“, коментира анализаторът.

По думите му преди началото на военните действия срещу Иран галон бензин в САЩ се е търгувал за 2,95 долара, докато в момента цената му е между 4,20 и 4,60 долара – фактор, който пряко влияе върху американските избиратели и рефлектира върху джоба на европейците.

Експертите смятат, че Техеран разполага с резерви да издържи икономически поне до началото на януари. Властите там твърдят, че имат валутни резерви за 33 милиарда долара, но значителна част от тях са замразени авоари в чужди банки. Междувременно жизненият стандарт в страната се срива – средната заплата, която в началото на миналата година е била около 280 долара, в началото на тази е паднала до 130–150 долара, а по последни данни вече е около 60 долара. Режимът обаче запазва контрол, като субсидира тока, водата, газа, хляба и до 110 литра бензин месечно на цена от едва 0,02 щатски цента за литър, след което горивото се продава за над 2 евро.

Вследствие на американската морска блокада, при която са спирани не само ирански, но и руски кораби, износът на ирански петрол е свит от 1,7 милиона барела дневно преди войната до 500 000 преди месец и 250 000 барела преди две седмици. През последните 10 дни страната не е изнесла нито един барел пряко, но продължава да продава огромни количества нефт, складирани предварително в Азия и в открито море. Част от дефицита на пазара се компенсира от Саудитска Арабия, която след атаки на шиитски милиции срещу петролопровода „Изток – Запад“ успя да възстанови добива си до 8,2 милиона барела дневно при предвоенно ниво от над 10 милиона барела.