Димитър Стоянов: Никой не е предлагал съюзнически изтребители срещу морските дронове
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
Законът не позволява на армията ни да поразява цели извън териториалните води
България не е получавала предложение от Румъния за използване на съюзнически изтребители срещу морските дронове, които атакуват търговски кораби в Черно море, съобщават от БГНЕС. По време на изслушване в парламентарната комисия по отбрана ресорният министър Димитър Стоянов опроверга твърденията за отказано съдействие и обясни, че действащото българско законодателство не дава право на въоръжените ни сили да неутрализират подобни заплахи извън териториалните води на страната. Изслушването беше провокирано от ескалацията на напрежението в черноморската акватория и инцидентите с търговското корабоплаване.
Случаят с „Контшип Джет“ и правните ограничения
Повод за острата реакция на военния министър станаха разпространените твърдения, че страната ни е отказала румънска военна помощ при атаката срещу контейнеровоза „Контшип Джет“.
„Тази информация категорично твърдя, че не е вярна. Няма такова нещо. Никой не ни е предлагал помощ да вдигаме изтребители“, заяви Димитър Стоянов пред депутатите от комисията, цитиран от БГНЕС. Той уточни, че северната ни съседка действително е унищожила два морски безпилотни апарата. Единият от тях е бил украински, а другият е бил поразен от изтребител F-16 в непосредствена близост до газова платформа.
Според военния министър съществува ключова разлика между защитата на критична инфраструктура и нападенията срещу търговски плавателни съдове в открито море. Международното морско право разграничава режимите в териториалните води и в изключителната икономическа зона на дадена държава. По думите на Стоянов българското законодателство не предоставя общо правомощие на армията да унищожава безпилотни апарати извън държавната територия. Освен това военната намеса за защита на кораб, плаващ под чужд флаг, изисква официално искане за помощ от съответната държава. Министърът отказа да прави предположения за извършителите на атаките, тъй като към момента липсва достатъчно потвърдена информация.
Позицията за правните ограничения срещна критика в редиците на народните представители. Депутатът от ДБ Атанас Славов настоя за по-решителни действия от страна на България за гарантиране на свободното корабоплаване. Според него международното право не бива да се използва единствено като аргумент за отказ от намеса при реални заплахи.
Срещи със съюзниците и забавени доставки за армията
По време на заседанието депутатът от ДПС Иво Цанев призова за по-активен диалог с Румъния, Турция и останалите партньори в НАТО с цел гарантиране на сигурността на морския трафик. В отговор Димитър Стоянов обяви, че през декември са планирани срещи между министрите на отбраната и висшите военни ръководства на България, Румъния и Турция. Трите черноморски държави продължават съвместната си работа и в рамките на действащата противоминна групировка в Черно море.
На въпрос от депутата от ПП Радослав Рибарски относно техническата готовност на армията, министърът разясни, че страната ни вече работи по придобиването на нови специализирани системи за откриване и поразяване на безпилотни апарати. Паралелно с това експертите обсъждат възможността новите български изтребители F-16 да бъдат адаптирани чрез софтуерни изменения, за да могат да използват допълнително въоръжение срещу дронове.
Основният проблем пред бързото превъоръжаване остава огромното международно търсене на подобна техника, което може да отложи реалните доставки на част от системите за периода 2028–2030 година.
„Ние това време нямаме, трябва да бързаме“, коментира Димитър Стоянов по повод рисковете от забавянето.
Милиардите по механизма SAFE: заем, а не безвъзмездна помощ
В хода на парламентарния контрол депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев постави въпроса дали правителството търси допълнително европейско финансиране за отбрана чрез механизма SAFE. Той припомни заявеното от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на посещението ѝ във Варна, че по програмата остават свободни около 20 милиарда евро, за които държавите членки могат да кандидатстват с нови проекти за модернизация.
Димитър Стоянов потвърди, че Министерството на отбраната е поискало от кабинета допълнителен финансов ресурс за покупка на въоръжение. Той обаче обърна специално внимание на факта, че средствата по европейския механизъм не са безвъзмездни. Финансовото министерство вече е разгледало предложенията, като основното съображение на експертите са дългосрочните дългови задължения, които държавата би поела.
Към момента продължават преговорите по вече подадените български проекти, като евентуалният остатък от средствата може да бъде пренасочен именно към изграждане на способности за борба с морски и въздушни дронове. Според данните, изнесени от министъра, обсъжданият допълнителен ресурс в рамките на разширения формат SAFE+ достига 21,2 милиарда евро. Допълнително предизвикателство пред военното планиране е краткият срок — парите за ново въоръжение трябва да бъдат усвоени до края на 2030 година. Очаква се новият кръг от преговори за финансирането да стартира веднага след Нова година.
„България не се отказва. Ние пак ще кандидатстваме по отношение на всички онези финансови средства, макар че това задължава държавата. Това е, пак казвам, заем, то не е грант“, заяви в заключение министърът на отбраната.






















