Георги Вълев е умъртвил сина си с нож

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) потвърди решението на Апелативен съд – Бургас по делото срещу Георги Вълев, който уби 40-годишния си син през април 2023 година в село Горно Александрово. С Решение № 131 от 17 март 2025 година по наказателно дело № 54/2025 година, съдиите от върховната инстанция оставиха в сила присъдата от 15 години лишаване от свобода, съобщава ВКС.

Делото е образувано след касационна жалба на подсъдимия, който оспорва решението на Апелативен съд – Бургас. С него по-рано беше потвърдена присъдата на Окръжен съд – Сливен, с която Георги Вълев е признат за виновен, че на 27 април 2023 година умишлено е умъртвил рождения си син Райчо Р. чрез нанасяне на прободно-порезни рани с нож.

Съдебният състав на ВКС е приел жалбата за неоснователна, като е подчертал, че Апелативен съд – Бургас внимателно е анализирал всички съществуващи противоречия в доказателствените материали и е положил необходимите усилия за разкриване на обективната истина.

Спорни обстоятелства по делото

По отношение на едно от спорните обстоятелства – дали пострадалият е ударил баща си преди да напусне помещението, в което са седели, решението на апелативния съд е надлежно мотивирано. Съдът е дал вяра на последователните показания на съпругата на убития и двете ѝ деца, че не е имало физическо съприкосновение, докато показанията на подсъдимия и брат му Владимир Г. си противоречат. Медицинското заключение също подкрепя тези твърдения, тъй като липсват травми по тялото и главата на подсъдимия.

Върховната инстанция намира за правилен и извода, че пострадалият е бил издърпан обратно в къщата от свидетеля Владимир Г., а не се е върнал по своя воля. Този факт е установен въз основа на категоричните показания на съпругата и децата на Райчо Р. Апелативният съд е изяснил, че Владимир Г. е блъскал пострадалия и дори го е повалил за кратко.

Мотиви за убийството

Тричленният състав на ВКС констатира, че инстанциите по фактите са установили причината за убийството с помощта на многобройни свидетелски показания и заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза. Поведението на подсъдимия е повлияно от съчетанието на натрупан по време на дългогодишни конфликти гняв и характеровите му особености, а скандалът в конкретната вечер е послужил като повод.

Апелативният съд е констатирал, че обясненията на подсъдимия, че синът му се е надвесил застрашително над него, не отговарят на истината. Реалната обстановка е била различна – Райчо Р. е бил изблъскан от Владимир Г. с гръб към хладилника и саксиите с разсад.

Според върховните съдии, въззивният съд правилно е дал съществено значение на характера на действията на подсъдимия, които не са били отбранителни. Съдебномедицинското заключение за вида на нараняванията опровергава тезата за причиняване на смъртта при неизбежна отбрана.

"Дълбочината и локализацията им не съответстват на описаните от подсъдимия безразборни движения. Защитното размахване на ножа би причинило плитки и безразборни наранявания. Възможността Вълев погрешно да е оценил ситуацията и да е решил да се отбранява също не намира опора в установената фактическа обстановка", пише в мотивите на ВКС.

Касационната инстанция намира за неоснователно и оплакването за явна несправедливост на наказанието, аргументирано с възрастта на подсъдимия и причините за извършване на деянието. Съдиите отбелязват, че смекчаващите обстоятелства не са многобройни, а подсъдимият е в активна възраст – към датата на деянието е бил на 60 години.

Причината за извършване на убийството, както е установила въззивната инстанция, се свежда до дългогодишни конфликтни взаимоотношения, за които подсъдимият е не по-малко отговорен от пострадалия.