Проектът показва зелени зони, велоалеи и амфитеатрална сцена, каквито липсват на сегашния бетонен кей

През последните дни в социалните мрежи набира популярност визуализация на проект за русенския кей, който предизвиква оживени дискусии сред жителите на града. Изображението показва съвременно оформление на крайбрежната зона с богато озеленяване, функционални велоалеи, амфитеатрална сцена, тематични площадки и зони за отдих.

Визуализацията представя как би могъл да изглежда кеят на града, ако бъде изпълнен с повече зеленина и съвременни градски решения. Проектът включва различни функционални зони, които превръщат крайбрежната ивица в истински градски оазис.

Коментарите на русенци в социалните мрежи не закъсняха, като мненията са разделени. Някои граждани изразяват съжаление, че настоящият кей не прилича на проекта, сравнявайки го с европейски градове като Будапеща и Виена. "Можеше да изглежда така, а можеше и като Будапеща или Виена например. Да привличаме не само туристи, ами и на нас да ни е хубаво да се разхождаме по кея", коментира Илиана Маркова в социалните мрежи.

Други са по-критични към настоящото състояние на крайбрежната зона. "Можеше и много по-добре! Сега е паметник на бетона и безмислено голо пространство!", споделя Мариана Чичкова.

История на русенския кей

Кеят на Русе има дълга история, датираща от 1865-1866 г., когато италиански работници изграждат първата поддържаща стена с плочки и понтони за корабите по Дунав. През 1906 г. е сключен договор за развитието на пристанището, включващ кейове, наклонена товарна платформа и железопътна връзка.

През 2017 г. започва мащабен ремонт на крайбрежната зона по време на управлението на кмета Пламен Стоилов. Въпреки инвестицията от около 26 милиона лева, много русенци днес смятат, че резултатът не отговаря на потенциала на зоната.

Разнообразни мнения за настоящото състояние

Има и русенци, които призовават към по-позитивно отношение към съществуващия кей. "Нека да ценим това, което имаме. ДА с пожелание - винаги да е може повече и да се надгражда", коментира Ивелина Георгиева.

Венцислав Йорданов добавя философски: "Можеше и да е с 300 хил. жители, ама не е! И КТМ-то, Корабната, Дунавия, Арда и Захарната можеше да работят, ама не работят! Много работи можеше, ама....."

Визуализацията, която циркулира в мрежата, показва какво би могъл да бъде кеят - пространство за разходки, спорт и културни събития с модерен европейски облик. Въпреки че този проект остава само в сферата на идеите, той провокира важен обществен разговор за бъдещето на градската среда в Русе.