Лъжата с кимване на глава пак си е лъжа, но е по-лесна, пише Чандлър в знаменития си роман „Сбогом, моя красавице“. Можем да добавим, че измамата с кантар пак е измама и също толкова лесна. Удрянето в грамажа е повече от традиция. Това е неостаряващ метод, продиктуван от нестихващия човешки стремеж към максимално лесно забогатяване.

Легендарна е историята от един балкански град, за магазинера, известен като бай Митьо Топуза. Един ден той завел децата си в магазина и им казал: „Целувайте тежестта на кантара, тя ви купи апартаментите“. Тази почти възрожденска притча носи послание и в съвремието на XXI век. Проверка на Агенцията за метрологичен контрол установи, че всяка четвърта везна от близо 400 проверени не отговаря на изискванията и е с нарушения, пише Монитор.

Измамата е като бременността – няма малко или много, няма малка и голяма. Измамата си е измама. Дали с размаха на Виктор Лустинг, който два пъти успял да продаде Айфеловата кула през 20-те години на миналия век и с това си заслужил вечен отпечатък в Алеята на мошеническата слава или с откраднатите 10 стотинки от една диня от кварталния зарзаватчия, същността й не се променя. В кантара има нещо знаково, той отмерва количество, но и вина. Нали богинята Темида също е с везни. Затова кантарът, въпреки повсеместното му приложение от стотици години, носи и символиката на справедливостта. Забелязъл съм, че човек се чувства ужасно глупаво, когато го излъжат със сметка в заведение или в грамажа в магазина или на пазарската сергия. Проверките на търговските обекти са едно похвално желание на държавата именно в този стар похват на измама да се сложи ред и справедливост. Да плащаш толкова, колкото получаваш, какво по-просто и ясно от това.

Опасявам се обаче, че колкото и проверки да се правят, вечното ноу хау на удрянето в грамажа ще продължи. Просто има неща, които са вечни. Но поне държавата да диша непрекъснато във врата на продавачите – и това не е малко. Защото няма нищо по-противно от развилняло се и безнаказано своеволие. А иначе евристиката в тази посока винаги ще бъде необятна. Все още притаявам дъх от възхищение, когато преди години хванаха система за измама с кантар при покупко-продажба на семена в Плевенско. Тарикатите там използвали акумулаторна кутия, свързана с електромагнитна рейка и елемент, който се активирал дистанционно и оказвал влияние върху отчитането на кантарните везни. Рейката, монтирана на свръхчувствителните везни, била резбована с тежести и се пригаждала към видовете семена, като в зависимост от тяхната тежест, се придвижвала вляво и вдясно. Така измамниците можели да контролират теглото и плътността на различните видове семена – слънчогледово, царевично или пшенично.

Направо да занемееш. Тези таланти могат да крадат и с ускорителя на елементарни частици от Церн. Просто имат небивал размах. Така че битката ще дълга, дори вечна. Въоръженията и стратегиите ще се сменят, но желанието за мошеничество едва ли ще бъде изкоренено. Както се казваше в един стар виц:

Вие, продавачите, кого е най-трудно да измамите?

Другите продавачи.