Нещастните бежанци от Северна Африка вече няма да виждат първо агро чертите на Динко Вълев, когато пресекат държавната ни граница. Няма да ги посреща и студеният метал на Ангел-Найденовата ограда. Новият почин е да ги срещаме още на браздата със стихове - както прави граничарят Данчо от Кулата. Евала на това младо момче, добре научило Вазовия завет, че българският език може да бъде „ту арфа звънлива, ту меч", когато се намира в ръцете на рицар на изящното слово, пише Всеки ден.

Трябва обаче спешно да направим още една крачка напред в културно отношение, а не да се ограничаваме с лириката. Може да организираме перманентен джем сешън на границата, на който да се изявяват Веско Маринов, Петя Буюклиева, Джорджано и останалите емблеми на лекия жанр. Само един поглед към искрящата рошавост на мадам Бу би накарал поне 50 000 сирийци с кеф да се отправят обратно към най-мрачния зандан на Башар Асад.