България влиза в новата структура заради Николай Младенов, но сметката може да се окаже непосилна за бюджета след 3 години

Инициативата на Доналд Тръмп за създаване на "Съвет за мир", която първоначално беше рекламирана като план за възстановяване на ивицата Газа, скорострелно се трансформира в глобална алтернатива на ООН със сериозна финансова бариера за вход. Това стана ясно от коментара на бившия генерален консул на България в Лос Анджелис Веселин Вълчев.

В ефира на "Денят на живо" по NOVA, дипломатът разкри детайли от "кухнята" на новата организация, които повдигат сериозни въпроси за цената, която българският данъкоплатец ще трябва да плати за престижа да бъде на една маса с американския президент.

Капанът на "безплатното" членство

Според Вълчев, структурата на Тръмп функционира на принципа на "гратисния период", познат от корпоративния свят. Държавите получават право на безплатно членство за срок от три години. След изтичането на този период обаче, условията се променят драстично.

"Счита се, че държавите ще получат безплатно членство за срок от три години, след което всяка страна ще трябва да заплаща членска вноска в размер на около 1 милиард долара", предупреди Вълчев, цитиран от NOVA.

За държава като България тази сума е астрономическа и поставя под въпрос икономическата обосновка на участието ни. За сравнение, това надхвърля бюджетите на цели министерства.

Ефектът "Николай Младенов"

Основният мотив за бързото присъединяване на България към тази все още неясна структура изглежда е кариерното позициониране на Николай Младенов. Бившият външен министър и дипломат от кариерата получи ролята на "върховен представител" в изпълнителния съвет на организацията.

"За нас е чест, че тази роля е поверена на Николай Младенов", заяви Вълчев. Той обаче подчерта, че подкрепата за Младенов вероятно е единственият сериозен аргумент на София да се включи в проект, който много европейски партньори посрещат с мълчание и скептицизъм. Голяма част от държавите в ЕС изчакват, за да видят дали това няма да се превърне в конкурентна на ООН структура, която да разцепи международната общност.

От Газа до Гренландия

Първоначалният фокус върху конфликта в Близкия изток вече изглежда като претекст за нещо много по-мащабно. "Газа някак отпадна. Съветът изглежда ориентиран към решаването и на други международни конфликти", коментира дипломатът.

Вълчев потвърди и стратегическите апетити на новата администрация във Вашингтон към Арктика, споменавайки Гренландия. По думите му, интересът не е нов, а геополитически – островът е ключов за контрола на Северния морски път и връзката между Европа и Северна Америка. Този завой към глобално прекрояване на сферите на влияние потвърждава тезата на критиците, които наричат проекта "ООН 2" – структура, която ще заобикаля блокирания Съвет за сигурност на ООН и ще действа директно под диктовката на Вашингтон.

Остава отворен въпросът: дали българското правителство е направило разчет как ще плати сметката от 1 милиард долара, когато "безплатният обяд" приключи, или разчита на това, че проблемът ще бъде оставен за следващите управляващи.