Управителят на БНБ предупреди за изчерпани държавни буфери

Българските компании вероятно ще трябва сами да поемат тежестта на задаващите се макроикономически сътресения, тъй като възможностите на държавата за финансова подкрепа са силно ограничени. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев по време на бизнес закуска, организирана от Американската търговска камара ("AmCham Bulgaria"). По думите му, икономиката ни е изправена пред нов енергиен натиск, който ще доведе до забавяне на растежа и повишаване на цените.

Завръщане на енергийната криза

В изказването си пред представителите на бизнеса, гуверньорът на централната банка акцентира върху силно променената глобална среда. Радев посочи, че макар България да е навлязла в 2026 година с относителна макроикономическа стабилност, външните геополитически рискове вече се пренасят пряко върху вътрешния пазар. Според официалните данни на Националния статистически институт инфлацията през февруари е достигнала 3,3 процента на годишна база, но прогнозите на БНБ сочат ново ускоряване в следващите месеци.

"Нашият текущ базов сценарий предполага, че растежът в България може да се забави до около 3 процента през тази година, докато инфлацията може отново да се повиши до приблизително 3.7 процента", заяви Димитър Радев. Той обясни, че основен двигател на този негативен процес са високите цени на енергията и засиленият инфлационен натиск в сектора на услугите.

Изтънели фискални възможности

За разлика от енергийния шок през 2022–2023 година, днес фискалното пространство на държавата е значително по-тясно. Според анализа на БНБ, натрупаните преди пандемията буфери вече са частично изразходвани, което прави широките държавни компенсации трудни за реализиране.

"Това означава, че през следващия период компаниите вероятно ще трябва да поемат по-голяма част от адаптацията сами", предупреди Радев. Управителят подчерта, че липсата на мащабна правителствена намеса ще изисква от фирмите много по-строг контрол над разходите, по-предпазливо наемане на персонал и по-внимателно управление на ликвидността. От централната банка са категорични, че безразборните мерки за подкрепа изглеждат политически привлекателни, но в настоящата ситуация могат да бъдат контрапродуктивни, тъй като поддържат търсенето изкуствено и помпат нова инфлация.

Еврозоната като предпазен щит

Като стратегическо решение за изграждане на дългосрочна устойчивост, Димитър Радев посочи въвеждането на единната европейска валута. Според него, въпреки че членството в еврозоната не отменя нуждата от желязна вътрешна дисциплина, то драстично намалява несигурността и дава силна опора на инвеститорите в условията на кризи.

"Колкото по-нестабилна е външната среда, толкова по-предвидима трябва да е вътрешната", обобщи гуверньорът. От БНБ призовават държавата да запази надеждна средносрочна фискална рамка, а бизнесът да насочи усилията си към инвестиции в технологии, по-устойчиви вериги на доставки и преди всичко – енергийна ефективност.