Държавата обаче планира сериозен скок на осигуровките

Възрастта за пенсиониране в България няма да се увеличава над 65 години поне до 2038 година, но за сметка на това държавата готви плавно вдигане на осигурителната вноска с 3 процента. Това заяви председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова в ефира на БНТ. Дискусията за бъдещето на пенсионния модел се отключва на фона на очакван исторически пик на разходите за старини, които ще достигнат 11,3% от брутния вътрешен продукт през тази година.

Демографски срив и пенсионна възраст

Темата за евентуално удължаване на трудовия живот у нас засега остава затворена. Според Зорница Русинова, настоящите реформи, стартирали през 2015 година, все още не са приключили и графикът им обхваща следващите над десет години.

"В професионалните среди не се поставя въпросът за увеличение на възрастта за пенсиониране. Реформите по отношение на увеличаване на възрастта и изравняването ѝ за мъжете и жените ще приключат през 2038 г., така че след това може би ще предстои такъв разговор", коментира Русинова в предаването "Говори сега".

През настоящата година жените от най-масовата трета категория труд излизат в заслужена почивка на 62 години и 6 месеца, докато за мъжете границата е 64 години и 9 месеца. Според приетия график, през 2037 година изискването ще се изравни на 65 години и за двата пола. Експертите са категорични, че всяка бъдеща дискусия трябва да бъде пряко обвързана с факта, че България е страната с най-висока смъртност и най-кратка продължителност на живота в целия Европейски съюз.

Скритият удар: Скачат осигуровките

Въпреки успокояващите прогнози за възрастта, системата изпитва тежък структурен дефицит и зависи силно от трансфери от републиканския бюджет. За да се стабилизира фондът, Министерството на финансите е заложило сериозна промяна в средносрочната си бюджетна прогноза до 2028 година.

Властите предвиждат плавен ръст на осигурителната вноска за пенсия с общо 3 процентни пункта. Планът е тежестта да се увеличи с 1% през 2027 година и с още 2% през 2028 година.

"Когато става въпрос за такъв тип по-сериозни и задълбочени промени, които ще променят по някакъв начин и осигурителна възраст, и начина, по който е организирана цялостната система, това предполага първо задължително експертни актюерски анализи", предупреди председателят на Икономическия и социален съвет. Тя даде за пример Канада, където подобни мащабни реформи се планират с 25-годишен хоризонт напред, докато у нас промените често се правят реактивно.

Вторият стълб и бъдещето на доходите

Фокусът на експертите пада и върху методите за повишаване на средствата, натрупани във втория пенсионен стълб, който трябва да гарантира допълнителна сигурност за бъдещите пенсионери. Според Русинова, активният живот на българите продължава все по-дълго, което променя и кариерните модели.

"След 55 ние все още можем да имаме талант, така че да променим кариерата си или начина, по който живеем. И това е времето, в което наистина можем да започнем да се замисляме за това какви старини ни очакват и какви доходи можем да имаме", допълни тя.

На този фон, основното предизвикателство пред властта остава балансирането на системата – от една страна да се намали зависимостта ѝ от държавния бюджет чрез разширяване на осигурителната база и изсветляване на икономиката, а от друга – да се гарантира реална адекватност на пенсиите спрямо инфлацията.