Експерти критикуват плановете за инвестиции на правителството

Максималният осигурителен доход ще нарасне до 2400 евро от 1 януари 2027 година, а разходите за заплати в централната администрация ще бъдат съкратени с 10 процента. Това предвиждат указанията на министъра на финансите Гълъб Донев за подготовката на държавния бюджет, чиито ефекти бяха анализирани от водещи икономисти пред NOVA.

Нов модел за доходите и разходите

Според указанията за проектобюджетите на министерствата и ведомствата за 2027 година, максималният осигурителен доход ще продължи да расте плавно. След като от 1 август тази година той беше повишен на 2300 евро, от началото на следващата година ще се вдигне с още 100 евро. Плановете предвиждат таванът да нараства със същата стъпка всяка година до края на мандата на правителството на Румен Радев, като достигне 2600 евро през 2029 година.

Документът предвижда още намалението с 10 процента на разходите за заплати в министерствата, което влиза в сила от 1 септември 2026 година, да се приложи целогодишно и през 2027 година. Изключение от това правило ще се прави за полицаите, военните, общините, служителите на ДАНС, НСО, Държавна агенция „Разузнаване", надзирателите в затворите, учителите, лекарите и другите здравни работници.

Рискове пред инвестиционния процес

Темата коментираха в предаването "Твоят ден" по NOVA икономистите и преподаватели в Софийския университет Васил Караиванов и професор Косьо Стойчев. Според професор Стойчев притеснителен момент в указанията е визията за инвестициите.

„Те си представят, че този процес в България е страхотен, планово развиващ, без никакви затруднения, и ни съобщават вътре в тази методика, че всъщност новият инвестиционен процес може да стартира, когато завърши старият“, коментира той. По думите му този подход е изключително опасен за моментите, в които липсват средства за инвестиции.

„Много важно да се излезе от идеалистичното планиране и да се направи голям набор от проекти, които да се приоритизират“, категоричен е професор Стойчев. Той предупреждава, че макар планираните икономии вероятно да се реализират в следващите три години, съществува реален риск от рецесия.

„Виждам стъпката в правилната посока. Въпросът е в размера на крачката. В момента е малко непремерена“, обясни икономистът.

Приходите са ключът към разходите

Според Васил Караиванов фокусът трябва да падне върху очакваните постъпления в хазната.

„Най-важното ще бъде средносрочната прогноза, която ще бъде изготвена“, заяви Караиванов. „Тя ще каже прогнозите за приходите за 2027, 2028 и 2029 година. Това е по-важната част. Ако ги има, има и какво да се разпределя по разходите.“

Той вижда в предложената рамка опит за финализиране на вече започнатото. „Моят прочит е – довършваме това, което има като заложени проекти от предходни години, за да може от следващата година да започне по-сериозно, дългосрочно планиране на инвестиционните проекти“, заключи Караиванов.