Дипломатът от Русе разказва за защитата на българската езикова идентичност

Днес, в началото на 2026 година, когато еврото вече е официално разплащателно средство в България, страната ни отчита историческия успех, постигнат още при подписването на Договора за присъединяване. В основата на дипломатическата битка за признаването на кирилицата върху единната валута стои една дама, тясно свързана с град Русе – посланик Бисерка Бенишева.

От АЕГ "Гео Милев" до голямата дипломация

В специално интервю за вестник „Бряг“ г-жа Бенишева споделя детайли от преговорите с европейските институции и подчертава колко важна е била началната ѝ подготовка. Родена в Плевен, тя завършва Английската езикова гимназия „Гео Милев“ в Русе с випуск 1972 година. Именно отличната езикова подготовка и дисциплината, придобити в русенската гимназия, стават основа за нейната впечатляваща кариера като пълномощен министър в мисията на България към ЕС и посланик в Ирландия и Унгария.

Битката за българската азбука

Въпреки първоначалните резерви на Европейската централна банка (ЕЦБ) и предложения вариант валутата да се изписва като „ЕУРО“, българският екип, ръководен в този сектор от Бенишева, успява да наложи правописното съответствие на кирилица. "За нас това беше принципен въпрос и отстоявайки националната ни позиция, наложихме резерва върху подписването на Споразумението за асоцииране на Черна гора", спомня си дипломатът.

Тя подчертава, че аргументацията е била базирана на решения на Европейския съвет от 1995 година, според които кирилицата трябва да бъде призната наравно с латиницата и гръцката азбука. Първите банкноти с надпис „ЕВРО“ влизат в обращение още през 2013 година, поставяйки основите на едно по-високо национално самочувствие в рамките на ЕС много преди официалното ни приемане в еврозоната.

Символ на европейска идентичност

За посланик Бенишева въвеждането на еврото като национална валута през 2026 година е символ на равноправие и завършек на един дълъг път. "Нашата азбука лети по света върху една банкнота", казва тя, допълвайки, че това е българският принос към европейското културно наследство.

Дипломатът споделя и вълнението си от завръщането в Русе, който и днес нарича „Малката Виена“. Тя редовно присъства на срещите на своя випуск от АЕГ „Гео Милев“, като подчертава, че архитектурните бижута на крайдунавския град винаги я изпълват с вълнение. Нейният съвет към бъдещите дипломати е винаги да отстояват националните специфики с добра аргументация и единна позиция, точно както страната ни защити кирилицата преди две десетилетия.