Синдикатите предупреждават за риск от замразяване на доходите

Новият подход за определяне на минималната работна заплата крие сериозна опасност от трайно ограничаване на трудовите възнаграждения в страната. Това предупреди икономистът Ваня Григорова в ефира на БНР - Благоевград, като посочи, че промените обслужват основно стремежа на работодателите за намаляване на разходите в ущърб на работниците.

От гарантиран минимум към горна граница

Премахването на досегашното правило, което фиксираше минималното възнаграждение на 50% от средната заплата, е стъпка назад за социалния диалог. Според Григорова новият механизъм превръща този процент по-скоро в таван за преговорите, отколкото в гарантиран праг.

„Това беше направено с желанието да се удовлетворят интересите на работодателските организации“, критикува остро бившият съветник в КТ „Подкрепа“. Тя даде конкретен пример с механиката на увеличението – ако средната заплата нарасне с около 255 евро, половината от тази сума автоматично е влизала в изчисленията по стария модел. По новите правила обаче се взима само 25% от процентното увеличение, което забавя темпа на растеж на най-ниските доходи и оказва натиск върху цялата скала на възнагражденията.

„Представете си да получавате 1 500 евро... работодателят ще настоява вашата заплата също да нарасне дори да не е с 10, а с 5 процента“, обясни експертът.

Издръжката на семейството остава на заден план

Един от основните дефекти на модела е липсата на показател за реалните разходи за живот. Индексите за инфлация и производителност не дават пълна картина, а европейската директива не е обвързана стриктно с 50-те процента от средната заплата, а по-скоро с адекватността на доходите. Григорова се позова на Конвенция 131 на Международната организация на труда, която изисква определянето на минималното възнаграждение да отчита нуждите на цялото домакинство.

„Ние от десетилетия се опитваме да осчетоводяваме живота и да свиваме дължимите възнаграждения само по отношение на работника, без да си даваме сметка, че този работник има семейство“, подчерта икономистът. Според нея това дългогодишно неглижиране на проблема е основната причина хората да напускат страната.

Еднакви възнаграждения във всички региони

На въпрос дали минималната заплата трябва да бъде различна в зависимост от населеното място, позицията на Григорова е категорична.

„Ако сме една държава, София и Благоевград, значи минималната работна заплата трябва да бъде една и съща навсякъде“, заяви тя. Различия могат да съществуват по сектори спрямо спецификата на труда, но не и на регионален принцип, за да не се допуска допълнително маргинализиране на по-малките градове.