„Какъв съсед искаме, такъв под влияние на Турция? Разделен между Албания и България?“, каза на митинг пред граждани в Крит по адрес на Вардарската република бившият гръцки външен министър Никос Кодзияс. 

В Гърция мирише на страх. Наследниците на андартите и „македономахите“ се страхуват. Страхуват се, че след повече от век насилие, въоръжена пропаганда и промиване на мозъци „мегали“ идеята им в Македония ще пропадне.

Защо? Защото сближаването на София и Скопие неминуемо ще счупи колелата на вековния, вероломен и българофобски съюз между Белград и Атина.

Βούλγαρος να μη μεινη. Българин да не остане. Това е било мотото на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, водена от Павлос Мелас и Германос Каравангелис. Очевидно, това е и мотото на част от днешната гръцка политика в региона. За да я постигнат, те са се съюзявали както със сърбите, така и с турците, уж техни врагове.

Днес държат Р. Македония като заложник на своите интереси чрез членството в НАТО и ЕС. Когато обаче Р Македония стане част от тези организации, гърците ще загубят и последния си коз. В близкото минало използваха икономически натиск върху северните си съседи, но това се променя. Окупираните от тях територии на Македония, понастоящем в Северна Гърция, бързо се обезлюдяват.

Българи, албанци и македонци всяко лято правят една своеобразна реконкиста на същите тези територии. Много от тях купуват и имоти.

Нашенците в Костурско, Леринско и Воденско вече не се страхуват да използват своя майчин български език все по-често и по-често. Село Шестеово в Костурско например, наричано Малката София, практически не познава гръцкия език. В този смисъл гръцкият страх е оправдан. Процесът, обаче, е необратим. Господ забавя, но не забравя.

Идва Видовден и гърците ще плащат и лихвите за злините си в Беломорието. Когато балансът на силите на Балканите се насочи към оста София - Скопие - Тирана, на гърците няма да им остане нищо друго, освен да се съобразяват.

А на Кодзияс мога да кажа само едно. Единственото разделение на Македония е вследствие на гръцката намеса. Няма граници в душата на народа от Черно море до Охрид. Единственото разделение на Македония е това между Вардар и Пирин от една страна и Беломорието от друга. И то ще падне.

Защото за всеки нов Каравангелис ще има един нов Апостол войвода и за всеки Мелас по един нов Митре Влаха.“

Ангел Джамбазки