Видео от импровизирания купон в събота вечер отприщи вълна от коментари

Спонтанно парти на пресъхналото речно корито на Дунав под моста "Маргит" в Будапеща предизвика разгорещени дебати тази събота вечер. Докато едни се наслаждават на необичайната възможност за забавление, други виждат в оголеното речно дъно поредния тревожен сигнал за безвъзвратните климатични промени в Европа.

Символът на сушата

Появата на така наречената "Скала на глада" (Ínség-szikla) край Моста на свободата в унгарската столица традиционно служи като явен индикатор, че нивото на водите е критично ниско. Участъкът от речното дъно под централния стълб на моста "Маргит" излиза на повърхността все по-често през последните години, а площта на сушата непрекъснато се увеличава. Според данни на Euronews, още през 2018 година подводното продължение на плитчината откъм остров Маргит е станало достъпно за пешеходци, като оттогава явлението се задълбочава.

Забавление сред исторически останки

В събота вечер фотографката Жанет Жебок публикува кадри от импровизирано празненство на пресъхналия участък, което мигновено предизвика вълна от коментари. Хората с по-непринудено отношение приветстват идеята за спонтанно събитие на фона на уникалната градска панорама. Загрижените граждани обаче определят гледката като природно бедствие, променящо завинаги характера на лятото в Унгария.

Архитектът Ласло Вилд, отговарял за последната реконструкция на моста "Маргит", коментира в по-ранно интервю, че речното корито в този участък крие истински хаос. През годините отдръпващите се води са разкривали метални кошчета за смет отпреди Втората световна война, както и останки от скелетата на инженера Ернест Гуен, използвани при строежа на съоръжението до 1876 година.

Синдромът "Титаник"

С разрастването на пресъхналата зона, все повече хора се разхождат пеша в района на остров Маргит, привлечени от красивите вечерни светлини на града. Ако първоначално глобалното затопляне е стряскало минувачите, днес мястото привлича все повече любители на купоните.

Ситуацията напомня на популярната история за потъващия "Титаник", където оркестърът е свирил до самия край, а част от пътниците са се шегували, че искат лед за коктейлите си направо от айсберга. Пресъхналият Дунав предизвиква същия дуализъм – у едни буди сериозна тревога за бъдещето, а у други отключва философията „carpe diem“ и стремежа да се наслаждават пълноценно на настоящия миг.