Изследователи проучват емблематични тревопасни видове

Учени от Биологическия факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изследват как климатичните промени и засушаването влияят върху дивите тревопасни животни в Източните Родопи. Проектът, който се реализира със съдействието на фондация „По-диви Родопи“, се фокусира върху четири ключови вида – европейски бизон (зубър), кон коник, благороден елен и елен лопатар. Основната цел е да се оцени тяхната адаптация, здравен статус и популационна динамика.

Мониторинг на популациите

За да придобият пълна картина за състоянието на животните, специалистите събират фекални проби през четирите сезона. Изследванията проследяват промените в диетата, както и влиянието на ендопаразитите и чревната микробиота.

„Искаме да видим какво е състоянието на тези популации на животни. Те са емблематични животни, които в богатия свят на Източните Родопи се опитват да бъдат възстановени от известен брой години и искаме да видим тези животни как се адаптират, как се справят с това реинтродуциране в Източните Родопи, дали популациите са им стабилни“, обясни пред БНР ръководителят на проекта доц. д-р Деница Теофанова.

Проектът е с продължителност от три години и включва и изследване на домашните животни, които споделят едни и същи пасища с дивите. Целта е да се установи дали между тях се обменят микроорганизми и паразити.

Потенциал за биотехнологиите

Особен интерес за учените представляват полезните микроорганизми в храносмилателната система на тревопасните, които играят ключова роля за екосистемата. Те могат да обогатят почвения микробиом, да подпомогнат развитието на растенията и да участват в разграждането на органични вещества, освобождавайки важни елементи като азот, фосфор и калий.

„Може би най-развита от дейностите ни е именно тази част с микроорганизмите. За тях работим заедно с биотехнолози от Биологическия факултет. Ние сме успели на този момент да изследваме само два сезона – зимен и пролетен. Пак казвам, проектът е още прохождащ и виждаме, че има разлики. А най-интересното е, че ако можем да разберем и ще разберем впоследствие тези микроорганизми, някои от тях могат да се окажат изключително перспективни и полезни. С потенциална биотехнологична приложимост“, допълва доц. Теофанова.

Сред възможните приложения на тези микроорганизми са компостирането в биологичното земеделие и подобряването на почвеното плодородие.

Разлики между видовете

Успоредно с търсенето на полезни бактерии, екипът следи и за наличието на патогени, които биха могли да застрашат здравето на животните. Първоначалните данни вече показват специфични различия между четирите вида.

„На този етап се открива голямо разнообразие. Например при кончетата успяваме да открием дори бактерии, които са свързани с водната среда. И искаме да ги изследваме малко по-подробно, за да видим водоизточниците, които те използват в какво състояние са“, посочва още ръководителят на изследването.

Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката.