Свръхексплоатацията на речните корита предизвиква глобални екологични катастрофи

Световният добив на пясък достига критични нива от 50 милиарда тона годишно, което многократно надхвърля способността на природата да възстановява ресурса, съобщават от БГНЕС. Свръхексплоатацията на речните корита вече води до разрушаване на инфраструктура, промяна в теченията и сериозни заплахи за крайбрежните екосистеми в глобален мащаб.

Индустриален глад за ресурси

Пясъкът остава твърдият материал, който хората извличат в най-големи количества на планетата. Подобно на петрола и дървесината, този природен ресурс се експлоатира интензивно от зората на индустриалната революция. Като основна съставка на бетона, пясъкът и речният чакъл днес се добиват с темпове, които не позволяват естественото им възстановяване. Този извод е категорично потвърден и в изследване, публикувано в научното издание Reviews of Geophysics.

Данните показват стряскащи диспропорции в някои региони. Във Виетнам например темпът на добив надхвърля единадесет пъти способността на природата да компенсира загубите. Само делтата на река Меконг е загубила 366 милиона кубически метра пясък в периода от 2015 до 2022 година.

„Имаме склонност да подценяваме жизненоважната роля на пясъка за поддържането на екосистемата, от която зависим“, посочва Паскал Педуци, директор на Центъра за анализ на данни към Програмата на ООН за околната среда (UNEP). По думите му, този ресурс е „първата ни линия на защита срещу покачването на морското равнище, бурните вълни и засоляването на крайбрежните водоносни хоризонти.“

Защо речен, а не пустинен пясък?

Въпреки че пустините заемат огромни площи от земната повърхност, техният пясък е почти неизползваем за строителната индустрия. Причината се крие в силната ветрова ерозия, която заобля песъчинките и влошава спойващите им свойства.

Професорът по ландшафтна архитектура в Калифорнийския университет в Бъркли Мат Кондолф обяснява основното предимство на алтернативата. Според него речният пясък „изисква минимална обработка — достатъчно е да бъде извлечен от речното корито“. Именно тази лесна достъпност го превръща в изключително атрактивен ресурс за икономиката, но води до катастрофални екологични последствия.

Екологичната цена и възможните алтернативи

Премахването на седименти от реките променя наклона и структурата на теченията. Това предизвиква нестабилност на бреговете и променя изцяло динамиката на наводненията, като същевременно лишава от материали делтите и крайбрежните зони.

Последиците далеч надхвърлят самите водни басейни. Във Виетнам нестабилността на бреговете е довела до срутването на 1 800 жилищни сгради. В Бразилия мащабното драгиране на реките Парана и Токантинс е променило оттока в целия басейн на Амазонка. Проблемът е видим и в Европа – във Франция стари открити мини от началото на миналия век все още представляват постоянни водоеми в заливната равнина на река Сена.

Научната общност вече търси решения за ограничаване на кризата. Изследване от 2024 година в Results of Engineering сочи, че използването на рециклиран или пустинен пясък след специална обработка може да намали наполовина нуждите от речен добив. Като алтернативи в производството на бетон се разглеждат и материали като медна шлака и дървени стърготини, които биха могли да предотвратят очертаващия се глобален недостиг.