В последните два месеца станахме свидетели на доста непремерени и незрели реакции на зрели хора на отговорни позиции, когато настъпи явно сакралния за тях момент, наречен "освобождаване от длъжност" или "пенсиониране". Изобщо не смятам да коментирам какви са поводите и основанията за това. Не познавам фактите в детайли и не бих си го позволила.

Изумява ме, че тези наистина зрели хора, безспорно рационално интелигентни, заемали много отговорни постове години наред, не могат да се оттеглят с достойнство и ако смятат, че са накърнени правата им, да ги защитят по съответния ред. А това изключва подчинените им да затварят улици, да правят протести в защита, да се събират журналисти на брифинги, да тече тази пълноводна медийна река. Та, в крайна сметка говорим за освобождаване от позиция, а не за отнемане на право да упражняваш професията си.

Нямам спомен при други смени на правителства, след които винаги има смяна на ръководители на разни ведомства, да сме били така тероризирани от медиите с постоянно информиране /даже като първа новина/ кой и за какво е бил освободен. А сега - то не бяха шефове на служби, на агенции, директори на болници, институти, то не беше пенсиониране, то не беше освобождаване от длъжност.

Никой не би си позволил да хвърли петно върху работещите в Пирогов или в която и да е болница. Всички знаем, че натоварването е огромно и хората наистина понякога работят на ръба на силите си. Точно заради това трябва един ръководител да не въвлича подчинените си в такова нещо. Непочтено е. Стига! Във всичко трябва да има мяра и достойнство.

Цветеслава Гълъбова