Европа отново критикува условията в българските лечебни заведения

Доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията отново осветява дълбоките проблеми и нечовешките условия в психиатричните болници в България. Ситуацията остава критична заради хроничен недостиг на персонал, като в момента един лекар отговаря за десетима пациенти, предупреди директорът на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" д-р Цветеслава Гълъбова пред БНТ.

Постоянни критики без реална промяна

Гълъбова посочи, че констатациите в европейския документ са тежки, но напълно очаквани и повтарящи се през годините, без да водят до реформи на терен.

Цветеслава Гълъбова: "Аз съм свидетел на всички доклади, работя в "Курило" от 1994 година, горе-долу оттогава започнаха да ни мониторират. Свидетел съм на всички доклади и заключенията, смея да твърдя, че са винаги едни и същи. Лошо отношение към пациентите, нечовешко изтезание, връзване, винаги се констатира тежък кадрови дефицит и сега е същото."

Специалистът подчерта, че по-голямата част от работещите в системата са в предпенсионна възраст. Въпреки че държавата разполага с национална стратегия за психично здраве, тя реално не функционира. Според нея държавните психиатрични болници на практика изпълняват ролята на приюти, тъй като социалните служби не предоставят адекватни грижи за нуждаещите се.

За да се реши кризата, психиатърът настоява за изграждане на дневни центрове, законно регламентирани стационари за пациенти, извършили тежки престъпления, адекватно заплащане на труда и създаване на реални клинични пътеки в психиатрията.

Спешни мерки и риск от стачка

Като член на Управителния съвет на Българската психиатрична асоциация, тя обясни, че съсловието е изпратило официално становище по доклада и е в стачна готовност. Въпреки това, лекарят изрази съмнение, че ще се стигне до масови протеститивни действия, тъй като системата се руши отвътре.

Цветеслава Гълъбова: "Аз мисля, че няма да се стигне до стачка. По едни прости биологични причини тези болници ще се самозакрият, ако нещата продължат по същия начин."

Гълъбова изрази категорично несъгласие с част от препоръките в европейския доклад, особено относно предписанията за използваните медикаменти и стриктните изисквания за осигуряване на лично пространство в условия на тотален кадрови срив.

Цветеслава Гълъбова: "Забележката към нас от доклада е, че пациентите не биват извеждани на разходка, че нямали лично пространство. Ама няма как да бъдат извеждани всички на разходка при положение, че има един за десет. А трябва индивидуален пост за всеки."

Масовата психоза по естетичните корекции

По време на разговора беше засегнат и трагичният инцидент с младата жена, която почина в средата на март след поставяне на хиалуронов филър в Дупница. Гълъбова определи манията по външния вид и естетичните корекции като сериозен психологически и обществен проблем.

Цветеслава Гълъбова: "Това наистина добива размер на масова психоза. Разбира се, слава Богу не е психоза в клиничния смисъл на думата, но определено започваме да имаме проблем със себевъзприятието, с необходимостта да се харесаме на всички, защото сме залети в мрежите от снимки, видеа на прекрасно изглеждащи хора и много лесно преминаваме към решението и ние да станем същите, без да осъзнаваме, че това не е необходимо."

Тя допълни, че обществото има остра нужда от драстично повишаване на здравната култура, за да могат хората да осъзнават реалните рискове от подобни интервенции и да подбират изключително внимателно специалистите, на които се доверяват. Според нея сляпото втурване към физическо съвършенство по същество е психична диагноза, която предхожда самите медицински и козметични манипулации.