Сблъсъците на етническа основа през последните дни изостриха напрежението.

В Асеновград и Бяла местните жители излязоха на протести.

В едно село в община Златарица обаче роми и българи живеят като голямо семейство, предава БНР.

Селото е Росно, намира се на десетина километра от общинския център. В селото са останали малко над 80 жители, ромите са преобладаващото население, а двата етноса са намерили формулата да съжителстват в сговор.

С моторна резачка пред огромна камара с дърва стои 19-годишният Христо. Той е ром и не се срамува от това. Миналата годна бил абитуриент. Работи в строителството. Не се оставя да чака социални помощи. Казва, че образованието е важно, за да можеш да започнеш хубава работа, да не се краде.

Ромските деца в Златарица ходят на училище, обяснява кметският наместник Пенка Конакчиева.

Цялото село миналата есен направило подписка, в която местните настоявали държавата да помогне с финансиране за почистване, възстановяване и укрепване коритото на река Бебровска, защото селото вече е преживяло няколко наводнения. Държавата все още мълчи, разказва Коначкиева.

"Тънкостта на живота е в търпимостта и уважението", казва най-възрастният жител на Росно Недялко Недялков, на 89 години.

Навремето Недялко Недялков бил "големец", директор на Спестовна каса в родната Стражица, после ръководил Машинно-тракторната станция.

В последните 8 години преди пенсия бил ръководител на 6 управления в комбината по тежко машиностроене в Русе. 

Сред най-уважаваните жени в Росно е 79-годишната Магдалена Бурнева, с 37 години стаж като медицинска сестра в различни софийски болници. След пенсионирането се прибрала да кара старините си в родното Росно. Боли я, че неуредиците в здравната система продължават, а посегателствата над медиците са ежедневие.

Росно е останало без читалище и училище. Аптека няма, а личният лекар е в Златарица.