Научен дебат разкри границите на удължаването на човешкия живот

Разговорът между китайския президент Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин относно възможността хората да живеят до 150 години предизвика широк научен дебат сред световните експерти. Двамата лидери бяха заснети да обсъждат тази тема по време на военен парад в Пекин на 3 септември 2025 г.

"Прогнозите са, че през този век хората може да живеят до 150 години", заяви китайският лидер, цитиран от BBC. Двамата държавни ръководители, и двамата на 72-годишна възраст, дискутираха как развитието на биотехнологиите и трансплантацията на органи биха могли да удължат значително човешкия живот.

Професор Нийл Мабот от Института Рослин към Университета в Единбург, специалист в областта на имунопатологията, оспори тези твърдения. "Теоретичната граница на човешкия живот остава около 120-125 години", обясни той. "Дори ако органите могат да бъдат заменени, застаряващото тяло се справя по-зле с инфекции, наранявания и стрес".

Сегашното състояние на трансплантациите

Органните трансплантации спасяват милиони животи по света, като присадените бъбреци, черен дроб или сърце могат да функционират десетилетия при добри условия. Данните показват, че бъбрек от жив донор може да служи 20-25 години, а от починал донор - 15-20 години.

Въпреки това, трансплантациите винаги носят рискове. Операциите са тежки за понасяне, а необходимостта от пожизнен прием на имуносупресивни лекарства увеличава вероятността от инфекции и други усложнения.

Напредък в ксенотрансплантацията

Значителен напредък в областта предлагат експериментите с генетично модифицирани свински органи. През 2024-2025 г. са проведени няколко успешни трансплантации на свински органи в хора.

Рик Слейман стана първият получател на свински бъбрек през март 2024 г. и живя два месеца след операцията. Други пациенти получиха свински сърца, като най-дългият период на оцеляване беше около два месеца.

Съвременните генетично модифицирани свине претърпяват до 69 геномни промени чрез CRISPR технологията. Тези промени целят премахването на протеините, които предизвикват отхвърляне от човешката имунна система.

През септември 2025 г. американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) одобри клинични изпитания на бъбреци от генетично редактирани свине, което означава важна стъпка към масово приложение.

Стволовите клетки като алтернатива

Паралелно с ксенотрансплантацията, учените правят пробиви в областта на регенеративната медицина. Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско разработиха метод за програмиране на стволови клетки да формират специфични органи, включително структури, които се свиват като биещо сърце.

Границите на човешкия живот

Холандски изследователи, анализирали записи за около 75 000 смъртни случая за три десетилетия, определиха вероятна възрастова граница от 115,7 години за жените и 114,1 години за мъжете.

Мабот посочва като пример най-дълго живелия документиран човек в историята - французойката Жан Калман, която достигна 122 години и 164 дни (1875-1997).

Други учени обаче оспорват идеята за фиксирана граница. Изследванията с антистареещи интервенции като рапамицин показват удължаване на живота при животни с до 25%, което подхранва надеждите за подобни резултати при хората.

Етични въпроси

Развитието на технологиите за удължаване на живота поражда сериозни етични въпроси. Ако само заможните могат да си позволят скъпи лечения за значително удължаване на продължителността на живота, това би създало свят с нови форми на неравенство.