Опасни алергени атакуват чувствителните пациенти още през март

Топлото време през 2026 година изтегли поленовия сезон с близо две седмици напред в по-топлите райони на страната. Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) отчита значителна въздушна концентрация на прашец още от февруари, като тенденцията ще се засили драстично през втората половина на март. Близо една четвърт от българите страдат от алергичен ринит и ще усетят удара от ранната пролет.

Ударна вълна от бреза и габър

През следващите дни се очаква интензивен цъфтеж на тополи, бреза и габър. Според официалния поленов календар, съставен от биолога Мариела Христова-Савова, въздухът в равнините ще се насити допълнително с прашец от елша, бряст, върби и ясен. Февруари вече регистрира рекордни нива на замърсяване с алергени, като 58% от уловения прашец в София е от семейство брезови. Прогнозата сочи, че единствено високите части на планините ще останат чисти, докато в ниското вече цъфтят дрян и лески. Спасение за алергичните ще дойде едва след 23 март, когато се очакват по-интензивни валежи, които да отмият вредните частици от въздуха.

Климатичният фактор

Специалистите са категорични, че изместването на поленовия календар е директно следствие от климатичните промени. Алергологът д-р Пламена Новакова отбелязва пряката връзка между глобалното затопляне и ранните алергии. "Глобалното затопляне води до факта, че полената много по-рано от очакваното и от обичайното се отделя", заявява д-р Пламена Новакова.

Националният консултант по алергология проф. Тодор Попов предупреждава, че заради тази аномалия чувствителните хора ще страдат от симптомите чак до месец юни. Явлението не е изолирано само за България – сходни температурни рекорди в САЩ също предизвикаха неочаквано ранен и тежък пролетен алергичен сезон тази година.

Пропуснат прозорец за лечение

Ранното начало на цъфтежа крие и още един сериозен проблем за пациентите – пропуснатият времеви прозорец за адекватно лечение. Алергенната имунотерапия, която е единственото дългосрочно решение с над 80% успеваемост, задължително започва през есенно-зимния период, преди старта на поленовия сезон. Изтеглянето на цъфтежа още през януари и февруари означава, че много българи вече са изпуснали възможността за превантивна терапия за настоящата година и ще трябва да разчитат единствено на антихистамини. Статистиката е категорична – една единствена бреза може да отдели над 5 милиона поленови зърна, превръщайки градската среда във враждебна зона за над милион българи.