Томина неделя: Какви са забраните и тайните ритуали на "Великдена за покойниците"
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Според народните вярвания, втората неделя след Великден е ден за почит към починалите и защита от природни бедствия
Томина неделя, известна още като "Великден за покойниците", е последният ден от Светлата седмица след Великден. Празникът носи името на апостол Тома Неверни и се отбелязва в цяла България с редица традиции и ритуали, свързани както с почитането на мъртвите, така и с предпазването от природни бедствия.
Според преданието от Евангелието, след като Христос възкръснал, той се явил пред своите ученици, но апостол Тома не бил сред тях. Когато останалите апостоли му разказали за случилото се, Тома не повярвал и заявил, че няма да приеме възкресението за истина, докато сам не види и докосне раните от пироните по ръцете и от копието в ребрата на Спасителя.
Седмица по-късно, когато всички апостоли, включително и Тома, били заедно, Христос отново се явил пред тях. Той призовал Тома да се увери в истината, като докосне раните му. След като видял с очите си, неверието на Тома се преобразило в силна вяра.
Защо се ходи на гробищата на Томина неделя?
Традицията повелява в този ден хората да посещават гробищата и да почитат паметта на своите починали близки. Жените отново боядисват яйца и правят козунаци, които раздават за "Бог да прости". Интересно е, че според народните вярвания, на гроба не трябва да се оставя нищо освен запалена свещ, а гробът се прелива с вода и вино.
Според народните поверия, тези ритуали помагат за успокоение на душите на починалите и предотвратяват превръщането им в зли сили. Томина неделя е своеобразен втори Великден, но посветен на мъртвите.
Обичаи и забрани, свързани с Томина неделя
В различни райони на България се спазват разнообразни обичаи. На териториите в цялата страна се организират борби, панаири, състезания, пеят се весели песни и се извиват дълги хора.
В селата в Странджа се почита Рибна Света Петка, а болните прекарват нощта край параклиси или аязма, наречени на светицата, с вярата, че тя се явява като златна патица край лечебния извор и лекува всеки, който я зърне.
Сред забраните за този ден е варенето на мляко, за да не останат без мляко говедата. В Бесарабия и Североизточна България денят след Томина неделя се нарича "Софинден" и се смята за неблагоприятен. За да се предотврати суша, не се перат и сушат дрехи, не се копае и не се сее.
Интересен обичай е свързан с предпазването от болестта "топалък", засягаща добитъка и хората. Преди изгрев слънце жените връзват мъжки навуща или вълнен парцал на кол от оградата, казвайки: "Тука да остане топаллъка!" и "Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!"
На Томина неделя празнуват имените си хората с имена Тома, Томислав и Томислава.
Денят е свързан и с курбани, които се колят за Лятната Света Петка, с цел светицата да пази земята от суша, наводнения и градушки.