Къпането не отмива паразитите, те симулират бенка върху кожата

С настъпването на пролетното затопляне и след поредицата от валежи през април у нас се очаква сериозно увеличение на популацията на кърлежите. За това предупреждава известният роден епидемиолог и бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев в обширно интервю за вестник "България Днес". Медикът дава ключови съвети за правилното отстраняване на паразитите в домашни условия и категорично разбива най-опасните битуващи митове за предпазването от тях.

Грешките, които могат да костват здравето

Една от най-разпространените и опасни практики при вадене на кърлеж е опитът той да бъде "задушен" чрез мазане с олио или зехтин. Според специалиста това действие е напълно погрешно и може да има фатални последици за пациента.

"Кърлежът с нищо не се маже! И с нищо не се тормози, защото връща кръв от мястото, където е нахапал човекът, когато е в стрес", предупреждава експертът и допълва, че паразитите трябва да се отстраняват единствено чрез обхващане на хоботчето със здрав конец или чрез издърпване нагоре с много тънка пинсета. Въртенето по или обратно на часовниковата стрелка също е вреден мит, който трябва да бъде забравен. Ако кръвопиецът бъде изваден успешно в рамките на 12 часа след забиването му в кожата, рискът от развиване на заболяване е нищожен.

Опасностите в града и на село

Противоепидемичните мерки по места често се забавят заради метеорологичните условия, което създава предпоставки за пик на ухапванията. Още в началото на месеца пред БНР епидемиологът отбеляза, че заради продължителния дъждовен период пръскането на зелените площи се е забавило и прогнозира рязък скок в броя на членестоногите.

Кантарджиев подчертава, че кърлежите в градската среда са изключително опасни, като над 20% от тях пренасят лаймска болест, а в южните градове съществува сериозен риск и от марсилска треска. Ако ухапването е станало в градски парк, специалистът съветва да се приеме еднократна доза антибиотик за превенция след консултация с лекар.

Извън населените места рискът от лаймска болест спада, но за сметка на това там паразитите могат да пренасят тежки хеморагични трески (инфекции с кръвоизливи).

"Селските стопани трябва да знаят, че трябва да ползват медицински ръкавици, когато свалят кърлежи от кози, овце, крави, коне и магарета", категоричен е бившият член на Националния оперативен щаб, като призовава извадените паразити да бъдат изгаряни, а ръцете дезинфекцирани със спирт.

Митовете за водата и "тигрите" сред комарите

Един от най-безумните митове, с които Кантарджиев се е сблъсквал в практиката си, е вярването, че вземането на обикновен душ веднага след разходка може да отмие незабелязаните паразити. По думите му това е абсолютно невъзможно, тъй като кърлежът симулира бенка върху кожата и не се поддава на водната струя. Той атакува предимно зони с нежна и тънка кожа – слабините, сгъвките на лактите и колената, като използва мощни естествени анестетици, които напълно прикриват болката.

С наближаването на лятото фокусът на здравните власти се измества и към друг сериозен проблем – комарите. Епидемиологът обръща специално внимание на тигровия комар, който е агресивен и хапе дори през деня. Защитата от него изисква използването на специализирани репеленти, прилагани основно върху дрехите, както и физически бариери като дълги ръкави и панталони с ластици.

В заключение на здравния си анализ проф. Кантарджиев успокоява, че сезонните респираторни вируси вече затихват, въпреки че в момента все още циркулират метапневмовируси, причиняващи неприятна и продължителна нощна кашлица. Според него обаче най-голямата "епидемия" в обществото ни остава скоростното разпространение на неверни медицински твърдения от хора без необходимата експертиза.