Теодора Донкин: Така изглежда домът ми една седмица след като вкарах престъпник в затвора
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
ЗАПАЛИХА НИ!
Така изглежда домът ми на рождения ми ден и една седмица след като вкарах престъпник в затвора.
Помните ли поста ми, в който ви разказах за личната си борба срещу корупцията в България?
В него ви разказах също за водените съдебни битки и за това как човек, който е осъждан 8 пъти, не само не е влизал, но не си е и помислял за затвор.
В продължение на 3 години този човек и вуйчо му заплашваха нас и водените от нас свидетели…
Заплахите бяха, че ще ни покажат, ще ни оправят, ще ни заколят, ЩЕ НИ ЗАПАЛЯТ КЪЩАТА…
Е, в нощта на рождения ми ден и една седмица след като го вкарахме в затвора – КЪЩАТА НИ ИЗГОРЯ!
В 1 часа през нощта, (а не през деня, когато е 40 градуса), докато сме на почивка в чужбина, ОПОЖАРИХА ДОМА НИ…
Дом, който родителите ми са градили цял живот и който сега е сринат почти до основи, защото някой е решил, че трябва да върши престъпления свободно и безнаказано.
Коли, мотори, уреди, бани, спални – всичко изгоря.
Пиша този пост със свито сърце и сълзи на очите.
Хора, представяте ли си как някой в правова държава 3 години те заплашва, че ще ти запали къщата и накрая просто решава и го прави…
…без страх и без свян от съд, правосъдие и наказание.
Аз плащам цената на своята непримиримост в борбата си за справедливост…
Но такава ли трябва да бъде тя?
Това ли е цената на справедливостта в България?
Да те е страх, че ако вкараш престъпник в затвора за минимален срок от 3 месеца… престъпник, който трябваше досега да е изгнил в затвора…
Той ще те поръча и ще ти запалят дома?
Дом, който е граден с честен труд и пот, в който родителите ти са те отгледали и са давали последната си честно спечелена стотинка, за да може ти и брат ти да живеете добре.
Дом, изграден от добри хора, които помагат във всеки един момент… и са помогнали на всеки, на когото могат.
Жал ми е за майка ми и баща ми, жал ми е за брат ми, жал ми е за държавата, в която живеем и в която растат децата ни.
А това, което ме ужасява най-много дори не е гледката…
Това е пълната липса на покаяние за извършените престъпления, защото ако имаше такова, нямаше да се търси отмъщение.
Това е чувството за безнаказаност, свободата да си позволиш да запалиш дома на друг, защото знаеш, че полицията или е на твоя страна, или просто няма да си свърши работата и извършител няма да бъде намерен…
Това е, че съдията по четири от предишните осем осъждания е един и същ и че този съдия е „имал“ съвестта и морала да налага глоба след глоба, докато някой вилнее безнаказан.
Ужасява ме и наказанието по последното осмо осъждане, което му е наложил отново след одобрено споразумение с прокуратурата.
За това, че след като е осъждан СЕДЕМ ПЪТИ ПРЕДИ ТОВА той:
- противозаконно е пречил на органи на властта да изпълняват задълженията си и да извършват проверка на водач на МПС и
- при подаден сигнал със стоп палка за спиране от контролните органи, след като е бил длъжен да спре, не е сторил това, като е направил ОПИТ ДА ИЗБЛЪСКА СЛУЖЕБНИЯ АВТОМОБИЛ ОТ ПЪТЯ,
- продължил е да се движи в лентата за насрещно движение
- и е продължил да застрашава живота на ВСИЧКИ участници в движението,
- което принудило полицейския служител да произведе ДВА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ИЗСТРЕЛИ СЪС СТОП ПАТРОНИ за спиране на водача, който продължил да управлява ППС,
- като полицейските служители предприели ПРЕСЛЕДВАНЕ НА АВТОМОБИЛА, предприемане на заградителни мероприятия от колегите им на РУ на МВР-Лом, които са направили КПП, като автомобилът с водача е бил спрян…
Съдът му е наложил „наказание“ от 500 лв.
За извършената ПОДИГРАВКА С ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА И ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ, съдът налага НАКАЗАНИЕ ОТ 500 ЛВ.
Дори това да беше първото осъждане, наложеното наказание само по себе си представлява СЕРИОЗНА ПОДИГРАВКА СЪС СЪДЕБНАТА И ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ.
Как може съдия да има съвест и морал да одобри подобно споразумение? Как може прокурор да има съвест и морал да поиска сключването на подобно споразумение?
Докато има такива съдии, прокурори и полицаи, ще има и палежи, грабежи и повсеместна безнаказаност.
Докато всеки си мълчи и никой не търси правата си, ще става все по-страшно.
А аз ще си седя под сливата на двора, защото домът ми, създаден с толкова труд и любов за много години, изчезна за няколко часа…
И ще пиша постове в отчаяние и с надежда институциите да се събудят, държавата да се оправи и да получа помощ и подкрепа.
И ако първия пост завърших положително, то този път не мога.
Обезкуражена съм.
Обезсърчена съм.
Но няма да се откажа да търся справедливост.
Точно защото знам, че има и добри хора - такива като родителите ми, такива като моите приятели, такива, като хората, с които работя.
П.П. Понеже за един час ми писаха и звъняха десетки хора с желание да помогнат, това, от което имаме нужда са гласност и контакти на високо ниво в прокуратура и полиция. Знам, че е абсурдно един адвокат да има подобна молба, но да, до там я докарахме.
Финансова помощ също няма да ни е излишна. Оставям банковата сметка на майка ми Анелия Василева Иванова:
IBAN: BG10FINV91501003804640
Теодора Донкин
"Дунарит" отбеляза 121 години от създаването си с...
Отчет на Община Русе за седмицата
Вдигат данъка за стари автомобили
Расте броят на мераклиите за депутати от Русе
"Дунарит" отбеляза 121 години от създаването си с...