Държавата подкрепя големите инвестиционни проекти и осигурява държавни гаранции за ключови обекти в сектора

Пред българската енергетика се откриват нови хоризонти с членството на България в еврозоната от 1 януари 2026 година, заяви министърът на финансите Теменужка Петкова на националната конференция "Компас 2025", посветена на големите проекти в българската енергетика. Форумът се проведе в София и бе организиран от Института за стратегии и анализи.

"Това са хоризонти не само за енергетиката, а за страната, за икономиката ни като цяло", подчерта Петкова. Тя посочи, че членството ни в еврозоната е безспорен успех за всички и на практика означава, че България ще има икономическа стабилност, ценова стабилност, както и възможност за много по-лесен достъп до европейските пазари и кредитиране.

Финансовият министър изтъкна, че всички тези фактори ще имат положителен ефект върху българската икономика и в частност върху енергийния сектор.

"Всеки един лев, инвестиран в българската енергетика, е инвестиция в нашата национална сигурност и в икономическия просперитет и растеж", заяви Петкова, като отбеляза, че става дума за големи проекти, които ще генерират работни места, растеж и доходи.

Министърът подчерта разбирането на правителството за важността на инвестициите в енергетиката и необходимостта държавата да стои зад тях. Тя припомни, че наскоро правителството е увеличило капитала на Българския енергиен холдинг (БЕХ), което смята за правилен подход.

"Нашето мнение е, че всеки един лев, който инвестираме в БЕХ, е инвестиция в икономически растеж. Всички тези проекти се нуждаят от инвестицията на държавата, като за сметка на това очакваме от БЕХ да увеличи приходите си, да реализира печалби от тези инвестиции, да плаща повече данъци в бюджета и по-голям дивидент за държавата", обясни Петкова.

По думите ѝ с увеличаването на капитала на БЕХ правителството дава ясен сигнал, че твърдо стои зад българската енергетика и инвестициите, които трябва да бъдат направени.

Държавни гаранции за ключови проекти

Друг фактор, който показва отношението на правителството към енергетиката, е държавногарантираният дълг, подчерта Теменужка Петкова. Тя посочи, че 45 процента от него е насочен към проекти в енергийния сектор.

Министърът отбеляза, че със Закона за държавния бюджет за 2025 година са осигурени държавни гаранции за изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй", за Вертикалния газов коридор на "Булгартрансгаз", както и за Националната електрическа компания във връзка с рехабилитацията и модернизацията на ПАВЕЦ "Чаира" и изграждането на язовир Яденица.

"Всички тези големи проекти в енергетиката се ползват с безрезервната подкрепа на държавата", подчерта министърът. Тя добави, че с бюджетната процедура за 2026 година тази политика на подкрепа ще продължи, като държавата има готовност да увеличи размера на гаранциите, където е необходимо.

"Такъв подход може би ще бъде необходимо да бъде приложен във връзка с развитието на ядрената енергетика и по-конкретно 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй", така че ние сме в комуникация с колегите от Министерство на енергетиката, АЕЦ "Козлодуй", БЕХ и ще работим в тази посока", допълни Петкова.

Предупреждение за рисковете

Министър Петкова коментира и рисковете при поемане на ангажименти или сключване на договори в енергийния сектор без необходимата икономическа обоснованост. "В сектор "Енергетика" обикновено когато има такъв подход, пораженията са много сериозни от гледна точка на структурни проблеми и финансови затруднения", заяви тя.

Като пример за такъв проблем Петкова посочи сключения договор с "Боташ", който по думите ѝ е безспорно договор, за чието подписване липсва икономическа обоснованост, а резултатите към момента са 600 милиона лева задължения на "Булгаргаз".