Срещнах тази баба във “Фантастико”. Помоли ме да и прочета цените на бисквитите. Чета и казвам: “1.30 лв” и тя казва “Много ми е скъпо. За колко грама е това?”

Търсеше бисквити под левче. Нямала пари за повече. Хапвало ѝ се сладко, но щяла да вземе бисквити, защото били повече като грамаж. Стана ми тъжно. Питах я да и купя аз каквото реши - тя отказа. Показа ми количката си - купила това пиленце - щяла да го яде 3 дни. Мандарините били за закуска - по 2 мандарини сутрин, защото били скъпи и те. Живеела с 300 лева пенсия.

Имала внуци, единият софтуерен инженер, ама рядко я виждали... Опитвала да заделя по 20 лева на месеца да давала поне на малкото внуче пари... 

Адски тъжно ми стана. Макар че не искаше, купих 2 големи кутии бисквити “Боровец” и една голяма кутия бонбони. Да си има... Жената отказваше с насълзени очи, не била толкова зле. Гордостта не ѝ позволяваше. Накрая я убедих.

Със сълзи на очите ми благодари и каза, че не правят често младите такива добрини... 

Колко малко му трябва на човек, а? На някои хора не им стигат палати, спортни коли и яхти - все искат повече. На други им стигат и две кутии бисквити... 

Шантав свят... Тъжна България...

Борислав Борисов / Фейсбук