Обява от 1926 година разкрива забравени местни традиции

Държавен архив - Русе призовава гражданите да споделят своите спомени, стари снимки и семейни разкази за традиционния панаир в град Сливо поле. Поводът за историческата инициатива е открита ценна обява във вестник "Русенска поща" от юни 1926 година, която доказва дълбоките корени на този местен празник.

Вековна традиция

Тази година се отбелязва цял век от публикуването на вестникарския документ. Според експертите от архива, самият факт, че още през 1926 година панаирът в Сливо поле е представен на страниците на печата като традиционен, подсказва, че неговата история започва много по-назад във времето. В миналото подобни събития са били гръбнакът на стопанския и обществения живот в региона. Те са служили не просто като средище за търговия, но и като основно място за социални контакти, развлечения и срещи на хора от близки и далечни населени места.

Призив за съхраняване на паметта

От Държавен архив - Русе търсят отговори на въпроси, които официалните документи често пропускат. Институцията иска да разбере какво точно се е случвало на панаира преди век, кои са били основните търговци, какви стоки са се предлагали и как хората са се забавлявали в онези години.

"Споделете любопитни истории, спомени от вашите родители и баби и дядовци, стари снимки или всичко, което сте чували за него", призовават от архива, с надеждата обществеността да помогне за сглобяването на парченцата от историята на събитие, което повече от столетие присъства в живота на Сливо поле.

От Бююк Ислепол до днешното селище

Дискусията около забравеното минало провокира и споделянето на интересни факти за самото създаване на населеното място. Граждани припомнят, че съвременната история на Сливо поле започва да се оформя след края на Кримската война. През 1856 година в района се заселват кримски татари, а няколко години по-късно, през 1863 година, пристигат и българи от Русе и територията на днешна Румъния. През годините селището е носило различни имена – първоначално е било познато като Бююк Ислепол, по-късно се трансформира в Ислепол, след това в Слепово, преди да получи днешното си име.