2000 инспекции откриха само едно нарушение, докато резистентната "Клебсиела" убива пациенти след рутинни операции

Хиляди проверки, един-единствен акт и десетки почернени семейства. Това е кратката, но зловеща статистика на българското здравеопазване за изминалата 2025 година. Докато официалните регистри отчитат почти стерилна среда в лечебните заведения, реалността в моргите и реанимациите разказва друга история – за смъртоносна бактерия, която вирее необезпокоявано в българските болници, пазена от мълчанието на институциите. Това разкри разследване на журналиста Мария Савкова, излъчено по bTV.

Статистика на абсурда

Официалните данни звучат като от утопия. За първото полугодие на 2025 година здравните власти са регистрирали вътреболнични инфекции при едва 0,5% от пациентите. В същото време Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) и българските експерти алармират, че реалният процент е поне 3,7%, а в интензивните отделения достига шокиращи нива.

Разминаването е драстично, а причината – очевидна. Болниците масово не докладват случаите на зараза, за да избегнат санкции. Още по-скандален е фактът, че Регионалните здравни инспекции (РЗИ) са извършили над 2000 проверки в страната, но са съставили само един акт за нарушение. Този резултат граничи със статистическата невъзможност и повдига въпроса: Инспектират ли се реално болниците, или проверките са само по документи?

Убиецът се нарича "Клебсиела"

В центъра на кризата е бактерията Klebsiella pneumoniae (Клебсиела пневмония). Щамът, който върлува у нас, е агресивен и резистентен на почти всички известни антибиотици. Експертите от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) потвърждават, че България е с най-високата антимикробна резистентност на Стария континент – над два пъти над средното за Европа.

"В близките 2-3 години тя измести, на практика, почти всички останали", заяви доц. Иван Иванов от НЦЗПБ, цитиран от bTV.

Причината за бума на "супербактериите" е комплексна – от една страна е безконтролната употреба на антибиотици, а от друга – лошата хигиена. Проверките показват, че дезинфектанти има в под една трета от болничните стаи, а възможността за изолация на заразни пациенти е минимална – едва 7% от стаите са единични.

Цената на административното бездушие

Зад сухата статистика стоят човешки трагедии. Такъв е случаят с Тодор Савов, опериран в края на април 2025 година в УМБАЛ "Света Анна" – Варна. Операцията е успешна, но дни след изписването състоянието му се влошава. Вместо незабавен прием, системата показва своето най-грозно лице.

Според разказа на близките му, лекуващият лекар е обяснил, че "трябва да минат 30 дни от датата на изписване", за да може пациентът да бъде приет отново по клинична пътека. През това време инфекцията се развива. Когато най-после е приет повторно, вече е късно. Тодор Савов умира на 21 юли от сепсис и полиорганна недостатъчност, като аутопсията доказва наличието на Klebsiella pneumoniae.

"Всичко е точно"

Въпреки фаталния изход, институциите не откриват виновни. И РЗИ – Варна, и Изпълнителна агенция "Медицински надзор" потвърждават наличието на вътреболнична инфекция, но заключват, че няма нарушения. Болницата също се позовава на проверките, за да изчисти името си.

Адвокат Величка Костадинова, специалист по медицинско право, коментира ситуацията като системен проблем на "занижен контрол" и липса на вписване на инфекциите в регистрите.

Прогнозите са мрачни. Учени предупреждават, че до 2050 година бактериите може да станат резистентни на всички антибиотици, връщайки медицината в "тъмните векове". Дотогава българските пациенти ще продължат да играят на руска рулетка с болничната система – влизаш за херния, излизаш със сепсис.