Следващият шамар иде
- Редактор: Владимира Ангелова
- Коментари: 1
В ямболско училище с името на Христо Смирненски, четвъртокласници с маски бият шамари и налагат своя съученичка. И ритници в корема имало.
Друго момиче снимало видео, за да докаже системен тормоз в училището си. Иначе няма кой да повярва. След това същото момиченце е заплашвано, че а се появи в даскалото, а ще бъде пребито.
Класната ръководителка, жена на име Таня Йовчева, с погнуса говори пред репортер – „сега да правим от мухата слон ли?“. Губите енергия, казва даскалицата, и на мен, и на обществото. Шамарите били „незначителни неща“. Било игра и „малка волност“, казва даскалицата, презираща всички, които правят проблем от някакви си шамари и ритници в 4-ти клас.
Директорът, сивокос човек на име Димитър Бояджиев, нежно обяснява – няма такова насилие, каквото искат да представят. Пуснал анкета сред децата – че да разбере какво става. Не бил взел господин директорът мерки, защото никой не подал сигнал в писмен (ПИСМЕН) вид. Аз мога ли – пита директорът, на цялото училище да знам къде какво става…
Можете, другарю директор. Можете, а и така трябва.
Също така трябва, в такъв един случай, като описания в училището, носещо името на Христо Смирненски в град Ямбол, да се направят някои нещица…
Едно. Всички родители спешно да се съберат – да разберат кои са били децата биячи, какво е превърнало едно момиченце в жертва, какво изобщо е станало в тая класна стая. И да реагират. Да обяснят и да накажат, когот трябва. На административен език – виновниците трябва да са санкционирани.
Две. Класната ръководителка, която се оплаква, че журналята й хабят енергията – без капка съчувстие да бъде уволнена. На мига, след изричането на думите –да-не-правим-от-мухата-слон.
Три. Директорът немедлено, светкавично, със скоростта на светлината да бъде сменен. Махнат. Какво да го натоварваш този сивокос човек, който сам не може да осъзнае товара на директорстването и жално вдига рамене – е аз мога ли да знам навсякъде в училище какво се случва...
Четири. Възмутени от това всеобщо училищно скудоумие, всички родители, всички граждани на Ямбол, всички българи, гледали телевизия и видели тоя разказ и участниците в него – трябва да се вдигнат. Да не понесат ни един едничък ден повече с такава училищна реалност. С такава глупащина от страна на възрастните и жестокост от страна на биещите ученици.
Пето. По радиа и телевизии, по вестниците, на улицата, всички трябва да тропат нервно от крак на крак и да викат – ах, как позволихме това да се случи, как да оправим нещата сега, така щото да спасим нашите деца.
Да.
Всички тука сме с атрофирала чувствителност. Никак не ни е ясно кое е най-важното.
Оставили сме най-важното да седи на един чин, самичко в училище, и децата на простаците да му бият шамари със смях. И то да си мълчи тихичко, да пуска сълзи и да знае. Да знае, че такава му е съдбата, такъв му е животецът български.
Не му е било писано да се роди другаде, някъде, където ще го защитят, когато го бият, а учителите няма да викат – бе това е само игра, бе. Някъде, където няма да изглежда на всички хора естествено да те млатят и ритат на чина ти, докато дори не се съпротивляваш. Някъде, където би имало значение, че майка ти плаче и те оплаква…докато никой нищо не прави за пребитото й детенце.
Някъде другаде.
Но това момиченце, с шушляково яке е бедно. Бедно е откъм родина, откъм нормалност, откъм смели хора наоколо, които да станат и ей така, да се провикнат – кой ще биете вие, бе, келеши?
Това момиченце навярно знае, или с кожата и косите си усеща, че нещо много не е наред. Да я бият, да я унижават, да се счита това от възрастните хора за нормално.
И навярно се е примирала.
Какво да се прави, сигурно си казва битото момиченце от училището с името на Христо Смирненски – не всеки е случил на живот.
Следващият път ще се родя другаде, тайничко си казва тя и затваря очи. Следващият шамар иде.
Автор: Ева Истаткова / Lentata.com
Две русенски общини все още не са дали информация дали са...
Европейският съд по правата на човека осъди Русия
Излязоха мемоарите на Алексей Навални
Русенският бизнес страда от сериозен недостиг на работници...
Трима лекари от Русе заслужиха приза „Златни ръце, добро...