Родители и експерти призовават за по-добро разбиране на дигиталната среда, в която се движат младежите

Трагичният случай с убитата 18-годишна Магдалена Русева от Хасково продължава да вълнува българското общество. Отвъд конкретните обстоятелства около престъплението и институционалната реакция, случаят повдигна по-дълбоки въпроси за факторите, които допринасят за формирането на насилствено поведение сред младите хора.

Вниманието се насочва особено към тревожната тенденция на разпространение на женомразко съдържание в онлайн пространството, което целенасочено таргетира и влияе на младите момчета.

Тревожен феномен: Женомразкото съдържание онлайн

В обширен пост във Фейсбук, който придоби популярност след трагедията, Анна Бодакова споделя притесненията си относно токсичните онлайн общности, насочени към младите момчета.

"В повечето случаи момчетата не се раждат убийци. Предположението, че човек може свободно да разполага с чужд живот и тяло, се формира от средата, в която расте – както в реалността, така и онлайн", пише тя, фокусирайки се особено върху второто – "ужасяващия бум на женомразко съдържание онлайн, насочено към най-младите момчета."

Авторката, която споделя, че е проучвала подобни общности за дипломната си работа, описва откритията си като шокиращи: "Много от съдържанието, на което попаднах, не мога да опиша тук, защото нарушава правилата на Фейсбук. Постове с десетки хиляди харесвания описват жените като 'подчовеци'..."

Тя обяснява как тези общности използват специфичен жаргон, за да избягват родителски филтри, и как разпространяват идеологии, които учат момчетата, че "жените им дължат телата и вниманието си".

Трудността за разпознаване и контрол

Според специалисти по онлайн безопасност, една от големите трудности в справянето с подобно съдържание е неговата способност да се адаптира и да заобикаля модерацията.

"Тези общности често са много добри в криптирането на посланията си зад привидно безобидни термини и шеги. Родителите и учителите обикновено не са запознати с този специфичен жаргон, което прави съдържанието трудно за засичане при обичайни проверки", коментират експерти.

Проблемът се задълбочава от факта, че алгоритмите на социалните мрежи често препоръчват подобно съдържание на младите потребители, базирайки се на техните интереси и търсения, без да разпознават потенциално вредния характер на материалите.

Как се разпространяват токсичните идеи

В по-"приемлива" форма, това съдържание се разпространява чрез популярни подкасти, кратки видеа и наръчници за манипулиране на жени, както посочва авторката на поста: "То използва несигурностите, които неминуемо идват с пубертета, за да привлече нови членове. Често се използва подигравателен, унизителен тон към самите момчета, за да ги убеди, че насилието е единственият начин да получат романтична или физическа връзка."

Психологът Елена Петрова, специализирана в работа с юноши, обяснява механизма: "Тези общности играят върху естествената уязвимост на юношите, които изграждат своята идентичност. Те предлагат прости отговори на сложни въпроси и специфична идеология, която уж обяснява техните проблеми и неуспехи в общуването с връстници от другия пол. Постепенно момчетата могат да започнат да вярват, че единственият начин да преодолеят тези трудности е да следват предложените им принципи, някои от които насърчават контрол, подчинение и дори насилие."

Превенция чрез силни реални общности

Въпреки че директното ограничаване на подобно съдържание е трудно в дигиталната епоха, експерти предлагат фокусиране върху изграждането на здрави реални общности като контрапункт на токсичните онлайн влияния.

Както посочва авторката на Фейсбук поста Анна Бодакова : "Мисля, че единственото, което можем да направим, е да градим достатъчно силни реални общности, така че децата да не търсят принадлежност в подобни онлайн пространства. И да говорим открито за това."

Тя подчертава, че "това не е въпрос на ляво или дясно, либерализъм или консерватизъм. Това е въпрос на базов морал и ценности – християнски, общочовешки, както искате ги наречете."

Необходимостта от открит разговор

Специалисти по детско и юношеско развитие подчертават, че родителите трябва да развият умения за провеждане на откровени разговори с децата си относно съдържанието, което консумират онлайн.

"Преди да започнем да проповядваме религия в училище и да очакваме децата да компенсират за липсата на добродетели в обществото, трябва много сериозно да говорим с тях за това, което гледат онлайн. Иначе си губим времето", заключава авторката на поста.

Експерти препоръчват родителите да се запознаят по-добре с дигиталната среда, в която се движат децата им, да проявяват интерес без осъждане и да създават пространство за откровен разговор. Училищните власти също имат отговорност да въведат образователни програми, които развиват критично мислене и здравословно отношение към онлайн съдържанието.

Трагичният случай в Хасково е болезнено напомняне, че проблемът с насилието над жени има много измерения и корени, които изискват задълбочено разбиране и системна работа за тяхното адресиране. Независимо дали конкретният инцидент е свързан с подобни влияния, той отваря вратата за важен обществен разговор, който не бива да отлагаме повече.