Треперенето и липсата на мимики също алармират за неврологичния проблем

Болестта на Паркинсон е тежко неврологично заболяване, което засяга движението и променя драстично качеството на живот. Докато в миналото се смяташе, че болестта засяга по-малък процент хора, днес актуалните данни на световните здравни институции показват тревожна тенденция. Глобално над 8,5 милиона души живеят с тази диагноза, като само в Съединените щати те надхвърлят 1,1 милиона. В България от Паркинсон страдат над 12 000 души, като поне 1200 от тях са в напреднал стадий на заболяването.

Заболяването се отключва, когато произвеждащите допамин клетки в мозъка постепенно загиват. Тъй като този хормон играе ключова роля за контрола на фината моторика и движенията, неговият недостиг води до специфични, макар и първоначално незабележими симптоми.

Промени в ръкописа и изражението

Ранните признаци на Паркинсон често са леки и се отдават на умора или възраст. Един от най-специфичните ранни симптоми е "микрографията" – промяна в почерка, при която той става изключително дребен и сбит. Буквите постепенно се смаляват, а разстоянието между думите изчезва, тъй като мозъкът губи прецизния контрол над мускулите на ръката.

Успоредно с това може да се промени и лицевото изражение. Човек започва да изглежда сериозен или безизразен, дори когато изпитва силни емоции. В медицината това състояние се описва като "масковидно лице" и се дължи на забавените движения на лицевите мускули.

Тремор и скованост на мускулите

Друг класически ранен признак е треморът, който най-често започва в пръстите, ръцете или краката, докато са в пълен покой. В началната фаза треперенето е слабо и обикновено обхваща само едната половина на тялото.

С прогресирането на заболяването се появяват мускулна скованост и брадикинезия (нетипично забавяне на волевите движения). Това прави изпълнението на рутинни ежедневни задачи изключително трудно и отнемащо време, като често води до леко влачене на краката при ходене и загуба на нормалното люлеене на ръцете.

Безсъние и промяна в гласа

Нарушенията на съня също са сред най-ранните индикатори за дефицит на допамин. Пациентите често страдат от тежко безсъние, сънуват изключително ярки сънища или изпитват синдрома на неспокойните крака, което прави пълноценната почивка невъзможна.

Болестта засяга и гласовите връзки – говорът постепенно губи своята изразителност, ставайки тих, дрезгав и монотонен. Промени настъпват и в общата стойка на тялото, като пациентите започват несъзнателно да се прегърбват и да се навеждат напред, губейки естествения си баланс. Тъй като симптомите се развиват коварно и бавно, медицинските специалисти съветват при появата на системни двигателни смущения незабавно да се потърси консултация с невролог.