Фискалният резерв разполага с критично малко средства

Икономическият съветник към Българската стопанска камара (БСК) доц. Щерьо Ножаров алармира за засилваща се ликвидна криза в България и остро критикува идеите за замразяване на доходите и въвеждане на нови имотни налози. В ефира на предаването „Денят на живо“ по NOVA експертът посочи, че бюджетният дефицит е нараснал двойно спрямо същия период на миналата година, а държавата е принудена да търси спорни счетоводни механизми, за да балансира сметките си. По думите му премиерът правилно е възразил срещу първоначалните намерения на финансовия си кабинет за спиране на ръста на възнагражденията.

Криза във фискалния резерв

Според предоставените от икономиста данни, в момента държавната хазна се намира в усложнено състояние, което ограничава възможностите за маневриране при социалните плащания.

„България е в ликвидна криза, защото от фискалния резерв са свободни само 800 млн. евро. Дефицитът е два пъти по-голям спрямо миналата година. Приходите нарастват със 7%, но разходите - с 14%. На практика няма пари за пенсии и заплати“, заяви доц. Ножаров пред NOVA.

Експертът подчерта, че сериозното разминаване между темповете на постъпленията и държавните харчове поставя под въпрос стабилността на публичните финанси през следващите месеци.

Капанът на безработицата

Според икономическия съветник на БСК опитите да се замрази минималната работна заплата, която в момента е в размер на 481 евро, ще доведат до тежки изкривявания на пазара на труда. Причината е свързана с автоматичното нарастване на линията на бедност по европейските правила.

„Замразяването на минималната работна заплата ще създаде икономически парадокс. Линията на бедност у нас не може да бъде спряна да расте, защото се определя по Европейски механизъм. Тези, които са на минималната работна заплата получават 481 евро. Ако минималната заплата се замрази в следващите три години, а линията на бедност нараства с 30 евро всяка година, т.е. след две години те ще доближат. Ще стане безсмислено хората, които взимат минимална заплата да работят по 8 часа на ден, вместо да получават гарантирана социална помощ. Това се нарича капан на безработицата“, обясни преподавателят в УНСС.

Той допълни, че настоящият български механизъм за определяне на най-ниското възнаграждение е в разрез с Европейската директива, чието въвеждане се бави вече година и половина. От август месец страната ни е застрашена от сериозни финансови санкции от страна на Брюксел, ако не коригира законодателството си. В момента над 600 000 работещи българи зависят пряко от размера на минималната заплата.

Бюджетни трикове и имоти

Доц. Ножаров определи лансираната идея за плащане на осигуровките от самите държавни служители като чисто счетоводен ход без реален икономически ефект за работещите, насочен единствено към изкуствено свиване на бюджетния дефицит.

„Това е опит за манипулиране на бюджетния дефицит. Беше казано, че в следващите години ще се увеличи брутното им възнаграждение, но това ще запази нетното им. По този начин държавата се опитва да направи трик и ще превърне разхода в приход“, поясни той.

Остри критики бяха отправени и към предложенията за прогресивно данъчно облагане на гражданите, които притежават повече от едно жилище. По думите на експерта подобна мярка е изначално сгрешена и незаконосъобразна.

„Идеята е незаконосъобразна. Има недопустимо смесване между подоходни и имуществени данъци. Имуществените данъци трябва да бъда само по стойност. По този начин укриването на данъци ще бъде много лесно“, заключи икономическият съветник.