Героите умират за България, а наследниците им скитат по хановете

Трагичната съдба на най-светлите умове на българската революция не приключва с тяхната смърт, а продължава десетилетия по-късно чрез институционалното бездушие на свободна България. Докато улици в Русе и София днес носят името на великия Ангел Кънчев, малцина знаят, че неговите сестри са оставени да умират в абсолютна нищета, просейки по улиците.

Истината за това как държавата след Освобождението изоставя семействата на хората, изнесли революцията на гърба си, е документирана в десетки пожълтели молби за пенсии и гневни свидетелства на съвременници.

Банкерът на хъшовете умира в дългове

Една от ключовите, но несправедливо забравени фигури за българската свобода е Димитър Горов – съпругът на Иванка Кънчева (по-голямата сестра на Ангел Кънчев). Горов, който развива изключително успешна търговска дейност с фабрика за свещи и сапун в Гюргево, на практика е основният спонсор на БРЦК.

"Банкерът на хъшовете", както го наричат, финансира лично въоръжаването и изпращането на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година. Той подпомага и четата на Христо Ботев, като активно разпространява неговите прокламации – действие, заради което е арестуван и хвърлен в румънски затвор. Горов и съпругата му Иванка харчат цялото си състояние за делото и впоследствие буквално фалират. Иванка не успява да се порадва на свободна България – тя заболява тежко и умира в Трявна едва две седмици след Освобождението на града през лятото на 1877 година.

Куриерите на смъртта

Другата сестра на Ангел Кънчев – Кина, има не по-малко опасна роля. Тя е доверен член на Българския революционен комитет в Гюргево и действа като основен куриер заедно с баба Тонка Обретенова и дъщеря ѝ Петрана. Кина пренася тайно оръжие, патрони и революционна поща между Гюргево и Русе.

В спомените си смелата жена признава, че е вплитала тайните писма, писани със симпатично мастило, направо в дантелите си. Тя категорично спазвала клетвата: "В краен случай ще глътна писмото или ще се удавя в Дунава, но в ръцете на турците няма да се дам!"

Истинският ад за фамилията обаче започва със смъртта на Ангел Кънчев, който се самоубива на русенското пристанище с думите "Да живее България", за да не бъде заловен от властите. Гледката на мъртвия ѝ брат пречупва психиката на най-малката сестра – Стоянка, която губи разсъдъка си.

Бюрокрацията посича оцелелите

След Освобождението държавният апарат напълно обръща гръб на Кина Кънчева. Останала вдовица след ранната смърт на съпруга си – болградския българин капитан Александър Кесяков, тя е принудена да издържа малкия си син и лудата си сестра Стоянка с нищожна наследствена пенсия.

В продължение на десетилетия Кина пише отчаяни молби до Народното събрание (през 1908, 1912 и 1929 година), търсейки помощ от институциите. Въпреки солидното застъпничество на видни фигури като Никола Обретенов и Стоян Заимов, които издават официални документи за нейната куриерска дейност, парламентът отказва да ѝ отпусне индивидуална пенсия.

В едно от писмата си от 1929 година тя гневно и с болка пита каква е ползата, че се вдигат шумни чествания и се кръщават улици на името на брат ѝ, след като сестрите му са оставени да мизерстват в дълбока старост. Подигравката е пълна – вдовиците на руските офицери у нас получават многократно по-високи пенсии от тези на жените, които лично са пренасяли барут под носа на османската империя.

Червените кадънски гащи

Ужасяващата реалност за забравените герои най-ярко и болезнено е описана от Захари Стоянов. В текстовете си летописецът оставя смразяващо свидетелство за позора на младата държава спрямо сестрите на великия русенски герой:

"Едната се скита из Румъния по чужди врати, а по-малката... оттам гола и боса по улицата прибра я една циганка и днес се намира... Да го кажем ли? Тя се намира в публичен дом, облечена в червени кадънски гащи."

Кина Кънчева умира в пълна забрава през 1932 година, така и недочакала справедливост от държавния елит. Седем години по-късно си отива и полудялата ѝ сестра Стоянка, която прекарва последните си дни в скитане из хановете, молейки се за коричка хляб и подслон.