Прекрасен е този Несебър, само дето няма какво да се яде.

Снощи вечеряхме в най-добрия им ресторант в стария град Flagman. Сервираха ни фосил на умрял от депресия калкан срещу 50 лв. порцията. Сутринта закусихме в хотела с богат асортимент от трансмазнини.

Кашкавал с вкус на донапрен, сирене с особена лепкава консистенция и масло на, чиято опаковка пишеше имитиращ продукт с палмово масло. Това е вкусът на края на света.

Една мила местна девойка ни прати в Хемигуея, където имало страшни запекани картофи. Верно са страшни. Може и да не оцелеем след тях. 

Ирина Асиова-Диамант