Зоран Заев подаде оставка след поражението на местните избори в неделя

След местните избори в Северна Македония балканската страна се оказа без министър-председател, а по-голямата част от кметските места попаднаха в ръцете на опозицията. С оглед на засилващата се вероятност за предсрочни избори, това може да повлияе на кандидатурата на страната за присъединяване към ЕС, пише EURACTIV

Вторият тур на местните избори се проведе в неделя (31 октомври) и предварителните резултати показаха, че по-голямата част от общините и столицата Скопие преминават към опозиционните партии, включително националистическата дясноцентристка ВМРО-ДПМНЕ.

Приемайки поражението, премиерът Зоран Заев, председател на социалдемократите (СДСМ), обяви оставката си.

„Отговорността за този резултат е моя, затова подавам оставка като министър-председател и като лидер на Социалдемократическия съюз“, обяви той пред репортери в централата на партията в неделя вечер.

И така, какво следва?

Скопие – най-важната община в страната, избра първата си жена-кмет Данела Арсовска, която се кандидатира като независим кандидат, но се радваше на силна подкрепа от ВМРО-ДПМНЕ.

Кандидатурата ѝ беше застрашена от твърдения, че има двойно македонско и българско гражданство – нещо, което тя категорично отрича. Въпреки това Арсовска успя да си осигури повече от половината от всички гласове в Скопие. Отношенията между Северна Македония и България са изпълнени с напрежение, след като България наложи вето на началото на преговорите за присъединяване на Скопие към ЕС.

ВМРО-ДПМНЕ изглежда на път да спечели поне половината от 80-те общини в страната, а СДСМ по-малко от. 20. На последните местни избори през 2017 г. СДСМ имаше 57 кметски места, а ВМРО-ДПМНЕ само пет.

Какво предизвика промяната в курса?

Смята се, че сътресенията около присъединяването на Северна Македония към ЕС са част от причините за смяната на курса. Опозицията използва патовата ситуация, причинена от ветото на България върху културните и езикови претенции на Северна Македония, за да разпали националистическите настроения сред избирателите.

Членството в НАТО и историческото споразумение с Гърция относно името на Северна Македония, постигнати при управлението на Заев, не бяха достатъчни, за да го спасят.

През последните месеци допълнителни проблеми разтърсиха правителството, включително неефективното управление на ситуацията с COVID-19 и катастрофалния пожар в болница в Тетово през лятото. Това, съчетано с икономическа криза, меко казано разочарова гласовоподавателите.

Предстоят ли предсрочни избори?

Заев иска да избегне предсрочни парламентарни избори, като се надява, че управляващото мнозинство може да състави кабинет с друг министър-председател. Но опозицията едва ли ще бъде доволна. Християн Мицкоски, президентът на победилата ВМРО-ДПМНЕ, вече призова за избори.

Мицкоски коментира, че неделя е първият ден за една нова, по-добра Македония, като отказва да използва новото официално име, Северна Македония, определено от Споразумението от Преспа. Той добави, че правителството е загубило легитимност и „в парламента ще се прояви нова реалност, но най-доброто решение ще бъдат предсрочни парламентарни избори”.

Последните парламентарни избори се проведоха през юли 2020 г., а нови не се очакваха до 2024 г. Сега всичко ще зависи от парламента на страната, който според конституцията трябва да гласува приемането на оставката на Заев.

Управляващото мнозинство е слабо: коалицията от СДСМ и ДСИ, етническа албанска партия, има 62 от 120 депутата. Коалицията обаче може да се споразумее за друг кандидат за министър-председател и да състави правителството без нови избори. Очаква се обаче натискът от опозицията да е голям, а СДСМ няма силен кандидат, който да замени Заев.

Политически сътресения на хоризонта

След като през 2001 г кратката война между албанци и македонци приключи с подписването на Охридското споразумение, ДСИ – най-голямата партия на етническите албанци, стана член на управляващата коалиция.

„Алиансът за албанците“ победи ДСИ в Тетово – град, населен предимно с етнически албанци. От ДСИ засега не са предоставили коментир, но Алиансът вече обяви преговори с Мицкоски.

Политическата нестабилност би била лоша новина за Западните Балкани, тъй като Северна Македония е важна за стабилността в региона. По време на войните през 90-те години в бивша Югославия сръбският автократ Слободан Милошевич не посмя да атакува страната, а първите американски миротворци бяха изпратени в Македония още през 1993 г.

ВМРО-ДПМНЕ несъмнено ще играе националистическа игра, атакувайки Споразумението от Преспа, което реши проблемът с Гърция, свързан с името на страната, продължил близо две десетилетия. Въпреки това, с оглед на НАТО, Вашингтон и ЕС, Мицкоски едва ли ще се опита да промени клаузите на споразумението.

Друг възможен проблем е близостта на ВМРО-ДПМНЕ с унгарската управляваща партия „Фидес“. Бившият лидер на ВМРО Никола Груевски живее в Унгария, където получи убежище от премиерът Виктор Орбан. Двете партии също споделят политически и идеологически възгледи. Това може да повлияе на и без това несигурния път на Скопие към интеграция в ЕС.

Турция без съмнение ще се опита да упражни влияние върху Мицкоски в опит да изгради съюз срещу Гърция в НАТО. В Северна Македония има турско малцинство, както и силни икономически отношения между двете страни.

ВМРО-ДПМНЕ вероятно ще използва националистическата карта и срещу България заради блокадата на преговорите с ЕС. С Мицкоски, заемащ поста на министър-председател, може да очакваме по-агресивна политика към София, която само да втвърди българското вето.

Друг проблем, който може да се наблюдава в бъдеще, е позицията на ВМРО-ДПМНЕ спрямо Русия. При Груевски сътрудничеството беше доста силно.