Високите данъци връщат руския бизнес към заплатите в плик

През май 2026 г. руските банки са отчели рекорден отлив на средства в размер на 550 милиарда рубли, от които 280,5 милиарда са изтеглени от срочни депозити, съобщава руското издание „Коммерсантъ“. Финансовото напрежение се засилва от нарастващата данъчна тежест, която тласка бизнеса към сивата икономика, и от опасенията за прекъсване на интернет. Експерти определят ситуацията като „тревожна тенденция, при която гражданите предпочитат да държат рекордните 17,7 трилиона рубли в брой“ на фона на призиви в Държавната дума за използване на частните депозити за финансиране на военните разходи.

През май 2026 г. руската банкова система регистрира рекорден отлив на капитали от сметките на физически лица. За един месец гражданите са изтеглили общо 550 милиарда рубли (приблизително 5,8 – 6 милиарда долара), като 280,5 милиарда рубли от тази сума са изтеглени от срочни депозити, показват данните на Централната банка на Русия. Най-голямата финансова институция в страната, Сбербанк, е понесла най-сериозния удар, губейки над 211 милиарда рубли от спестявания на клиенти. В резултат на тази тенденция наличните средства в обращение са се увеличили с 400 милиарда рубли само за месец, а гражданите вече държат рекордните 17,7 трилиона рубли в брой, което представлява 88 процента от всички пари в обращение.

Данъчна тежест и страх от спиране на интернет

Основните фактори зад масовото преминаване към кешови резерви са свързани с влошаващата се макроикономическа среда и нарастващата данъчна тежест. Финансовото ръководство на Сбербанк официално призова правителството и Централната банка да предприемат спешни мерки срещу изтичането на парите в брой. Според данните на институцията малкият бизнес все по-често преминава към „сивата икономика“, за да избегне новите данъци. Делът на заплатите, раздавани „в плик“ сред малките предприятия, е скочил от 10–15 на 20–25 процента, а при едноличните търговци достига до 40 процента.

Допълнителен стимул за тегленията са опасенията от технически сривове в дигиталните финансови услуги. По време на майските празници се разпространиха предупреждения за потенциално пълно спиране на мобилния интернет в големите градове. Според Павел Жолобов, старши директор в Националната рейтингова агенция (НРА), хората търсят сигурност. „Руснаците държат пари в брой поради нестабилността в банковите услуги за обработка на плащания и преводи, включително прекъсвания на мобилния интернет. Това насърчава хората да държат паричен резерв за черни дни“, обяснява експертът.

Радикални идеи в Думата и блокирани доходи

Отливът на доверие се подхранва и от радикални политически идеи за справяне с военновременния бюджетен дефицит. Лидерът на Комунистическата партия (КПРФ) Генадий Зюганов отправи призив от трибуната на Държавната дума да се използват личните и корпоративните средства на принципа на национализацията. Той подчерта, че 67 трилиона рубли, принадлежащи на граждани, и 63 трилиона рубли на предприятия стоят по сметки, вместо да подпомагат държавата. „Това се равнява на три държавни бюджета, които просто стоят там и обогатяват банкерите. Те не се инвестират в производство или в каквото и да било друго – дори не във военните усилия. Този проблем би могъл лесно да бъде решен бързо“, заяви Зюганов.

Междувременно държавата въведе и реални рестрикции за достъп до капитали за определени групи клиенти. От 1 юни 2026 г. е разширен обхватът на Указ № 377 на президента. Новите регулации ограничават достъпа до доходи от депозити над 10 милиона рубли за чужди граждани и етнически руснаци, преместващи се от обявените за „неприятелски“ държави. Банките вече са длъжни да превеждат всички лихви над този праг в специални сметки „Тип S“, чието използване и теглене са силно ограничени от руското законодателство.