Венцислав Петков играл с великия актьор на сцената на Драматичен театър „Сава Огнянов" в Русе

Актьорът Венцислав Петков от Драматичен театър „Сава Огнянов" в Русе разказа спомени за съвместната си работа с великия Георги Калоянчев, наричан "царя на смеха". Поводът е представянето на септемврийския брой на списание „ЛИК" на тема „Царете на смеха на 100", посветен на 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.

"Изпипваше всеки детайл и имаше усет към това, което „взривява" публиката. Невероятен усет", сподели пред БТА Венцислав Петков, който освен актьор в русенския театър е и ръководител на студентския театър „Пирон" в града.

Първата среща на Петков с Калоянчев е била в Театралната академия в София, където е учил и синът на големия актьор – Ивайло Калоянчев. По-късно съдбата ги среща на сцената на Русенския театър в постановката „Сако от велур" по Станислав Стратиев, под режисурата на Слави Шкаров.

Незабравими десет представления

"Ние го играхме може би година, и тогава ръководството на театъра покани Калоянчев да изиграе 10 спектакъла в Русе с нашия екип. Това беше безкрайно вълнуващо и интересно за нас", разказа актьорът.

Калоянчев влязъл много бързо в представлението, тъй като това била една от коронните му роли от Сатиричния театър. Петков си спомня, че по време на репетициите Калоянчев казвал: "Сега играем, а сега спирате и сега съм аз". В тези моменти именно той поемал всичко и контактувал директно с публиката.

Професионализъм до последния детайл

Русенският актьор определя работата с Георги Калоянчев като едно от най-вълнуващите си преживявания, особено като се има предвид подхода му към ролите в контраст с днешната забързаност.

"Сега сме свикнали много и с телевизия, и с много кратки репетиционни периоди. Даже много от добрите актьори си позволяват много бързо да изграждат своите роли, защото няма време. А той си беше създал начин на работа върху всички роли", обясни Петков.

Той добави, че всички актьори в Русе са били респектирани от присъствието на големия актьор и са се стремели да допълват неговата игра в общите сцени от спектакъла.