Седем български евродепутати са сред вносителите на оспорваните текстове в документа

Румен Радев изпрати открито обръщение до политическите групи в Европейския парламент чрез неговия председател Роберта Мецола, съобщи самият той в профила си в социалните мрежи. Поводът за острата реакция е приетата европейска резолюция за нападенията с дронове срещу търговски кораби в Черно море, в която според него в последния момент са вмъкнати манипулативни внушения срещу българското правителство. В публикацията си Радев остро разкритикува седем български евродепутати, подкрепили спорните текстове.

Сблъсък за точка 6 и предизборни обвинения

В позицията си, изразена от името на българското правителство, Румен Радев заявява категорично несъгласие с включването на точка 6 в проекта на резолюцията. Въпросният текст е внесен като формално предложение от партията на Зелените и отправя критики за слаб дипломатически отговор спрямо Русия и липса на конкретни действия от българска страна. Според Радев тази добавка на практика зачерква заложената в предходните параграфи положителна оценка за бързите спасителни операции на България при бедстващите екипажи и обезсмисля целия документ, чиято основна цел е да покаже солидарност с двете черноморски държави.

Той подчертава, че резолюцията няма правна стойност, но определя като показателен и тъжен факта, че сред вносителите на текста фигурират имената на българските евродепутати Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев, Илия Лазаров, Радан Кънев и Илхан Кючук.

„Призовавам Европейският парламент да не се използва като инструмент от български евродепутати с ограничена политическа легитимност в собствената им страна, за да водят обречена предизборна кампания на национално равнище“, написа Румен Радев в профила си.

По думите му е нелепо страната ни да бъде призовавана тепърва да се включва в анти-дроновата инициатива на НАТО, след като българският министър на отбраната вече е обявил решение за присъединяване. Радев напомня, че инициативата е обявена още през февруари 2025 година, а правителствата на същите тези български евродепутати не са направили нищо за включването на България в нея. Той допълва, че страната ни е първата, присъединила се към многонационалната инициатива „Европейски небесен щит“ още през 2022 година по време на назначеното от него служебно правителство.

В политическата част на своето изявление Радев призовава за избирателна активност, за да се затвори „срамният период на сглобките“ и да не се дава шанс на партиите от статуквото да спъват новата динамика на държавата.

„Светът в момента гори и не е време за аматьори на върха на държавата. България трябва да бъде в сигурни ръце“, посочва още той.

Привикването на руския посланик и дипломатическите совалки

За да опровергае обвиненията в пасивност и да запознае евродепутатите от останалите държави с реалната ситуация, Румен Радев изброява конкретните дипломатически ходове на кабинета след първите удари в Черно море. Веднага след началото на атаките българското правителство се е обърнало към генералния секретар на НАТО Марк Рюте, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща с призив за общи усилия за спиране на нападенията срещу търговското корабоплаване.

Ключов момент от хронологията е 13 октомври 2026 година, когато отново са атакувани два търговски кораба в близост до българските териториални води. В същия ден Радев е извикал руския посланик в София. Пред нея той е заявил в прав текст, че извършените атаки са недопустими и логиката на нападенията води към руската страна.

Дипломатическата офанзива е продължила и по време на заседанието на Европейския съвет на 15 и 16 октомври. Там Румен Радев е провел тристранна среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и с президента на Румъния Никушор Дан, а пред самия Съвет официално е предложил въвеждането на мораториум за спиране на атаките срещу търговски кораби в Черно море.

Бойна авиация, „Посейдон“ и разследване в Бургас

Наред с дипломацията България е предприела и мащабни военни мерки за защита на суверенните си морски пространства и засилване на контрола по въздух и вода, отбелязва Радев в позицията си. В момента екипажи на самолети F-16, МиГ-29, Су-25 и L-39 от състава на българските Военновъздушни сили изпълняват специфични задачи по наблюдение, патрулиране и разузнаване над териториалните ни води. Допълнително страната ни е разгърнала и три разузнавателни системи за наблюдение с безпилотни летателни апарати в морската акватория.

Действията се подкрепят активно и от съюзниците в НАТО. На извънредното заседание на Северноатлантическия съвет, проведено на 20 октомври 2026 година, всички държави членки са заявили пълна солидарност с България и Румъния, като са изпратили допълнителни морски патрулни самолети, радарни системи и дронове. Още в първите часове след взетото решение у нас е пристигнал съюзнически разузнавателен самолет Боинг P-8A „Посейдон“, който вече патрулира над западната част на Черно море. Паралелно с това продължава и първата по рода си съвместна мисия на България, Турция и Румъния в рамките на Противоминната група за обезвреждане на плаващи мини и охрана на морските пътища.

По отношение на самото разследване Радев съобщава, че въпреки лошите метеорологични условия един от ударените с дронове кораби е бил успешно буксиран до пристанището на Бургас за детайлен оглед. По покана на българското правителство в страната вече е пристигнал международен експертен екип с високотехнологична апаратура, който трябва да установи точния тип на използваните при атаките безпилотни апарати. В заключение Румен Радев подчертава, че българското правителство не приема назидателен тон за суверенните си решения и държи всички официални обвинения за ударите в изключителната икономическа зона на страната да се базират на категорични факти, а не на хипотези.