България не инвестира в бъдещето си – магистрали и високоскоростни влакове

България изостава сериозно в развитието на транспортната си инфраструктура, особено по отношение на високоскоростните пътища и железници. Това са инвестиции в бъдещето на страната, които са важни за икономическото развитие на регионите и за решаването на проблемите с пътната безопасност. За да имаме безопасни пътища, най-добре е да спазваме изискванията на закона и на наредбата за проектиране на пътища.

Това заяви инж. Румен Марков, управител на "Large Infrastructure Projects", в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов по Bloomberg TV Bulgaria.

Изоставаме от съседите

Той подчерта, че пътната инфраструктура у нас изостава дори от Румъния и Сърбия, където транспортната мрежа е значително по-добра и по-качествено изпълнена. "Магистралите са от изключително важни и за пътната безопасност," добави експертът.

Северна България е особено ощетена заради забавянето на автомагистрала "Хемус" и участъка Видин-Ботевград, който е трябвало да бъде готов още през 2021 година. Отсечката между Монтана и Враца все още е без проект. Друг регион, който страда от неразвитата транспортна връзка, е Югозападна България заради участъците на "Струма" край Кресненското дефиле.

Високоскоростни влакове за България

От 2017 година "Large Infrastructure Projects" е разработила над 10 варианта за автомагистрала "Струма". Освен с проекта за автомагистралата, компанията планира и високоскоростната железопътна линия София-Солун. Тя е проектирана за пътнически влакове с 320 километра в час и за товарни композиции с дължина до 1050 метра.

Инж. Марков очаква времето за пътуване до Солун да бъде около 1 час и 22 минути, а до Атина - 4 часа и 40 минути.

Коридор към Букурещ

Друг ключов проект е железопътната линия София-Варна с разклонение Русе-Букурещ, с които се формира ос Атина-София-Букурещ. Това е изискване на Европейската комисия до 2030 година - столиците и големите градове да бъдат свързани с високоскоростен железопътен транспорт.

Според европейската стратегия за устойчива и интелигентна мобилност, трафикът по високоскоростните железопътни линии трябва да се удвои до 2030 година и да се утрои до 2050 година.