Д-р Байрам, какво означава „тежка астма“ и с какво се различава тя от по-леките форми на заболяването?

Астмата е заболяване, при което е налице хронично възпаление на дихателните пътища, което се изявява с кашлица, стягане в гърдите, задух и затруднено дишане. Астмата не се проявява само при децата, а може да се отключи и в активна зряла възраст. Според международните препоръки, ако въпреки оптималното лечение с високи дози инхалаторен кортикостероид и дълго действащ бета 2-агонист или други контролиращи лекарства, пациентът продължава да има симптоми, чести влошавания или се нуждае от системни кортикостероиди, тогава говорим за тежка форма на астма.

Как се отразява тежката астма върху психичното здраве и социалния живот на засегнатите?

230 000 българи страдат от астма, около 3.7% от тях развиват тежката форма на заболяването – състояние, което може да е предпоставка за влошено качество на живот на пациентите, чести амбулаторни прегледи и хоспитализации. Астмата може дори да бъде животозастрашаваща и да доведе до фатален край. Нелекуваната астма води до необратими промени в белите дробове и инвалидизиране на пациентите. Навременното поставяне на диагноза, оценката на контрола на астмата и лечение са от огромно значение за пациентите с това заболяване, за да може да се предотврати прогресията.

Кога се влошава тежката астма?

Когато се активира възпалителният процес в дихателните пътища, тежката астма се влошава и настъпва т.нар. екзацербация. Това обостряне може да бъде провокирано от различни външни и вътрешни фактори като: инфекции, алергени, физически и химически дразнители, неправилно лечение и др. Пациентите с тежка астма са тези, преживели две или повече влошавания на заболяването през последната година, налице са чести симптоми на астмата и ограничена физическа активност въпреки оптималната инхалаторна терапия. Когато пациентите с тежка астма все още имат симптоми на болестта независимо, че са на високи дози инхалаторна терапия и/или се налага да използват таблетки кортикостероиди, и/или са били хоспитализирани в последната година поне веднъж, то тогава е време да се обмисли лечение с биологична терапия.

Често пациентът може да дойде в кабинета на амбулаторния специалист и да пропусне важна информация, като това че е имал влошавания, че е взимал антибиотик по повод на вирусна или бактериална инфекция, че е приемал допълнително таблетки кортикостероиди или че е лежал в болница заради своята астма. Възможно е заболяването да бъде сбъркано и погрешно диагностицирано с хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Двете заболявания имат сходни симптоми, като кашлица, хрипове и задух. Въпреки това протичат различно и подходите за лечение са различни. При тежка астма, когато пациентът е стабилен, извън пристъп, е налице обратима обструкция на дихателните пътища.

Какви са най-честите предизвикателства, с които се сблъскват хората, живеещи с тежка астма?

Хората, живеещи с тежка астма, се сблъскват с множество предизвикателства, които засягат както физическото им здраве, така и емоционалното и социалното им благосъстояние. Най-често срещаното затруднения е страхът от задушаване и внезапен пристъп, което води до известно чувство на зависимост от спасителния си инхалатор.

Колко е важно навременните диагностициране и лечение при тежката астма?

Колкото по-рано, толкова по-малко трайни последици за белите дробове и пациентa като цяло. Тук е много важно да се каже, че съвременните препоръки за лечение на астма вече силно ограничават използването на кортикостероиди под формата на таблетки и инжекции заради множеството странични ефекти – намалена костна плътност и остеопороза, захарен диабет, сърдечносъдови проблеми, перде на очите и много други. Заради тези странични ефекти е важно да се следи т.нар. кумулативна доза, която не трябва да се надвишава. Таблетките с кортикостероиди трябва да са последна алтернатива при лечението на астмата. Ако се ползват от пациента, то следва да се оптимизира и повиши дозата на поддържащата инхалаторна терапия и да се обмисли включване на съвременното биологично лечение. Не трябва да се губи време, защото астмата има прогресивен ход и увредата на белите дробове може да е необратима.

Какви са най-новите постижения в лечението на тежка астма и какви надежди носят на пациентите?

Революция в съвременното лечение на тежка астма са биологичните лекарства, които се прицелват точно върху водещите компоненти на възпалението при съответния пациент, в зависимост от фенотипа на заболяването. Този водещ компонент се нарича биомаркер и това съвременно лечение цели да се въздейства върху него и така да се предотвратят симптомите на заболяването.

Биологичното лечение при тежка астма, включено навреме, може да подобри контрола на заболяването и да ограничи употребата на кортикостероиди и позволява на пациентите да водят отново нормален живот, без да се ограничават, да спортуват, да ходят на театър, да са активни и да водят социален живот.

Какви съвети бихте дали на хората, които подозират, че страдат от по-сериозна форма на астма, но все още не са потърсили специализирана помощ?

Да не си губят времето и да не се колебаят . Да не използват самоволно кортикостероиди дори да се чувстват добре от тях. Да следват Правилото 2:2:1

2: Използвате на спасителен инхалатор повече от два пъти седмично.

2: Събуждате се със симптоми на астма повече от два пъти месечно.

1: Нуждаете се от повече от един спасителен инхалатор на година.

Ако отговаряте на някой от тези критерии, вашата астма може да не е добре контролирана и трябва да се консултирате с лекуващия ви специалист и терапията ви трябва да се оптимизира.

Какви стъпки можем да предприемем като общество, за да повишим информираността и подкрепата към хората с тежка астма?

Съвременните възможности за диагностика и лечение на заболяването позволяват на пациентите с тежка астма да водят пълноценен живот. Това е може да стане, ако те са по-добре информирани, активно се ангажират с по-добрата грижа за заболяването си и следват препоръките на специалистите.

Пациентите с тежка астма в България имат достъп до всички съвременните биологични терапии, като у нас има шест експертни комисии, които разглеждат всеки случай и го насочват за подходящото лечение.

Визитка

Д-р Тюляй Байрям, лекар –специализант по пневмология и фтизиатрия в СБАЛПФЗ “Д-р Д.Граматиков”, Русе. Член на Европейското респираторно общество, Българското дружество по белодробни болести. Експертизата й включва: функционална диагностика на белите дробове.

#ИзДишайАстмата

Повече информация за астмата може да откриете на https://azcare.bg/news/izdishayastmata

Интервюто е част от информационна кампания „ИзДишайАстмата“. Организатор е АстраЗенека България, а инициативата се провежда с подкрепата на Посолството на Великобритания в Република България, Министерството на здравеопазването, Столична община, Община Бургас, Община Пловдив, Община Русе, Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари (ДСОПЛ).

BG-11397/06.2025