Учени от Кеймбридж разкриха механизма, по който обикновеното лекарство потиска метастазите чрез стимулиране на имунната система

Международен изследователски екип от Университета в Кеймбридж направи пробив в разбирането как обикновеният аспирин може да предотврати разпространението на някои видове рак. Откритието, публикувано в престижното научно списание Nature, разкрива нов механизъм, чрез който ежедневният прием на ниски дози от това широкодостъпно лекарство стимулира имунната система срещу раковите клетки, съобщава БГНЕС.

Изследователите са установили, че аспиринът възпрепятства образуването на метастази при рак на гърдата, червата и простатата, което е особено важно откритие, тъй като 90% от смъртните случаи при онкологични заболявания настъпват именно поради разпространението на рака в други части на тялото.

От генетика към имунология

В основата на откритието е предходно проучване върху 810 гена при мишки, което идентифицира 15 от тях като влияещи върху процеса на метастазиране. Особено внимание привлякъл генът, произвеждащ протеина ARHGEF1, чието отсъствие води до значително намаляване на метастазите в белите дробове и черния дроб.

Научният екип е установил, че ARHGEF1 потиска активността на Т-клетките – специализирани имунни клетки, които разпознават и унищожават метастатичните ракови клетки. Тези Т-клетки са особено ефективни срещу самотни ракови клетки, които се отделят от първичния тумор и се разпространяват.

„Това беше моментът „Еврика", когато открихме, че TXA2 е молекулярният сигнал, който активира този потискащ ефект върху Т-клетките. Преди това не бяхме наясно с последиците от нашите открития за разбирането на антиметастатичната активност на аспирина. Това беше напълно неочаквано откритие, което ни насочи по съвсем различен път на изследване, отколкото бяхме очаквали", споделя д-р Джи Ян, който провежда изследването в Университета в Кеймбридж.

Механизмът на действие

Изследователите са проследили сигналните пътища в клетката и са установили, че ARHGEF1 се активира, когато Т-клетките са изложени на съсирващ фактор, наречен тромбоксан А2 (TXA2). Това откритие е изненадващо, тъй като TXA2 вече е добре познат в медицината и е свързан с механизма на действие на аспирина.

Тромбоксан А2 е произвеждан от тромбоцитите и участва в съсирването на кръвта, предотвратявайки кървенето при наранявания. Същевременно обаче, повишените нива на TXA2 могат да доведат до инфаркти и инсулти. Аспиринът намалява производството на TXA2, което обяснява неговия противосъсирващ ефект и способността му да предотвратява сърдечно-съдови инциденти.

В експерименти с миши модел на меланом, екипът е демонстрирал, че при мишки, третирани с аспирин, честотата на метастазите е значително намалена в сравнение с контролната група. Този ефект се дължи на освобождаването на Т-клетките от потискащото влияние на TXA2.

Перспективи за клинично приложение

„Аспиринът или други лекарства, които биха могли да бъдат насочени към този път, имат потенциала да бъдат по-евтини от терапиите, базирани на антитела, и следователно по-достъпни в световен мащаб", обяснява д-р Джи Ян.

Следващата стъпка за изследователите е превръщането на тяхната работа в потенциална клинична практика. За целта те планират сътрудничество с професор Рут Лангли от звеното за клинични изпитвания MRC в Лондонския университетски колеж, която ръководи клиничното изпитване Add-Aspirin. Това проучване цели да установи дали аспиринът може да спре или забави връщането на рака в ранен стадий.

„Това е важно откритие. То ще ни позволи да интерпретираме резултатите от провежданите клинични проучвания и да разберем кой има най-голяма вероятност да се възползва от аспирина след диагностициране на рак", коментира професор Лангли.

Експертът същевременно предупреждава, че при малка част от хората аспиринът може да предизвика сериозни странични ефекти като кървене или стомашни язви. „Ето защо е важно да се разбере кои хора с рак вероятно ще имат полза и винаги да се консултирате с лекаря си, преди да започнете да приемате аспирин", посочва тя.