Земеделците трудно намират пазар за тазгодишния плод

Над 15 800 тона кайсии са прибрани до края на юли 2026 година, но свръхпроизводството срина изкупните цени до критичните 8 евроцента за килограм, съобщават от специализирания портал Agri.bg. След почти нулевата миналогодишна реколта, овощарите отчитат значително възстановяване на добивите, макар да се сблъскват с липса на купувачи дори за производството на традиционната кайсиева ракия.

Огромен контраст след слабата година

Ако 2025 година се помни като една от най-тежките за българските кайсии, то настоящата кампания показва съвсем различна картина. По оперативни данни на Министерството на земеделието и храните, към 30 юли вече са прибрани 15 832 тона от 2 480 хектара. За сравнение, по същото време миналата година са били набрани едва 699 тона. Средният добив се е увеличил драстично от 333 на 638 килограма от декар благодарение на по-добрите климатични условия.

Разликата в рамките само на година е безпрецедентна. През 2025 година общата реколта в страната е била символичните 1 043 тона, а реколтираните площи са се сринали до 239 хектара от общо над 3 600 хектара насаждения.

Историческите данни показват, че браншът не се свива плавно, а по-скоро се люшка между силни и много слаби години. Докато през 2017, 2019 и 2021 година България произвежда над 20 000 тона кайсии, през годините на климатични аномалии количествата падат драстично.

Силистра остава сърцето на овощарството

Зад националната статистика стои силно концентрирано производство. Силистра категорично е лидерът на българската кайсия – според данните за 2023 година там се намират 2 151 хектара с насаждения. Следват регионите на Русе с 273 хектара и Разград с 53 хектара.

Тази географска концентрация означава, че над две трети от площите са разположени в един регион. През 2024 година Северният централен район е осигурил близо 89 процента от националната продукция. Въпреки натрупания опит и специализираните стопанства в района, всяко неблагоприятно климатично събитие в Силистренско автоматично се превръща в криза за националния пазар.

Климатът и работната ръка диктуват правилата

Освен непредсказуемия климат, секторът страда и от хронични инфраструктурни дефицити. През 2025 година са били напоявани едва 23 процента от общите площи с овощни видове в страната, което прави градините силно уязвими на суша. Въпреки че земеделското министерство обяви през май напояването и защитата на реколтата за основен приоритет, резултатите по места се бавят.

Намирането на работна ръка остава третият голям препъникамък. Овощарите изпитват сериозен недостиг на хора за беритбата, липсват квалифицирани механизатори и агрономи. Браншът все по-често обсъжда нуждата от облекчаване на процедурите за внос на сезонни работници от трети държави, за да може богата реколта като тазгодишната да бъде прибрана навреме.

Въпреки големия обем прибран плод, разходите за резитба, пръскане и торене остават високи през цялата година. Ниската изкупна цена от 8 евроцента за килограм поставя под въпрос рентабилността на производителите, превръщайки отличната реколта в икономическо изпитание за оцеляване на стопанствата.